Бъдешето ми /Jikook/

2

Юнги излезе от стаята си и двете момчета се запътиха към мястото на срещата. Тъй като тримата не са се срещали заедно от много време Чонкук беше забравил, че Юнги не знае, че са гейове и не е казвал на Джимин, че родителите му, както и Юнги не знаят, че са гаджета (малко объркващо, знам).

-Кога ще стигнем?

-Още малко. Спри да питаш.-каза Кук, с досада.

Пред тях следваше завой, от който се излизаше на центъра. Завиха и седнаха до Джимин.

-Не очаквах да е толкова близо.

-Юнги! От кога не сме се виждали...

-Да...

-И с теб не съм се виждал от доста време, слънце.- Джимин тръгна да прегръща Чонкук, но той го отблъсна, виждайки реакцията на Юнги- разшири си очите и не спря да гледа Джимин странно.

-Това е малко дискриминиращо... -Джимин и Чонкук се спогледаха- Винаги ли правите така?... Като гаджета? По-точно като гейове?

-Не, не, не! Той просто обича да се шегува с мен и да ми лепи странни прякори, като по този начин се държи с мен като бебе.

-Хм...

-Какво? Чон, какво става тук?- попита Джимин, а Чонкук постави показалеца си на устните в знак да мълчи.

-Юнги, ще отидеш ли да ни купиш сладолед?

-О, ама аз съм изморен!

-Как по-точно? Вървяхме само 5 мин., а и по цял ден само лежиш. Отивай!

-Оф...

Той тръгна и остави двойката сами за пет минути.

-Ъъъ защо се държеше така?

-Съжалявам, но той, както и семейството ми не знае, че съм гей... И че си ми гадже.

-Защо не си им казал?

-Защото ме е срам, а и съм сигурен, че ако им кажа ще се срамуват от мен.