4

68 6 1
                                    

На следващия ден
След това, което разбра Юнги за Чонкук и Джимин, реши да го запази в тайна, като по този начин прави услуга на Чон. Юнги слезе на долния етаж в кухнята, където бяха и родителите му. Отново каращи се. Момчето извъртя очи и си взе ябълка от хладилника, като се опита да не се намесва в "разговора", но не стана.

-Изобщо няма да взимаш от спестените пари! Те са за университета на Юнги!

-Не ме интересува! Трябва да оправя колата! Вече месец ходя с автобуса! Не мислиш ли, че ако я оправя ще харчим по-малко пари на месец?

-Казах, че няма да взимаш тях! Пести си твои!

-Не! Ще взема от тях! После ще ги върна!

-Така каза и миналия път! И по-миналия! Вече ми дължиш 800 лв! О! Да не забравяме вчера когато пристигна пиян от стриптийз клуба с жена под ръка! Там сигурно си пръснал двойно повече!

-Спрете се и двамата! Не ви ли омръзна по цели дни да се карате? Миналата седмица съседите се изнесоха! Е, не знам дали е от нас, но най-вероятно е.

-Миличък, сега с баща ти обсъждаме въпрос, на който той очевидно греши.

-Моля? Чакай, чакай! За какво изобщо сме купили тази кола като няма да я ползваме?

-Като искаш да я оправиш си намери втора работа!

-Че защо ми е втора работа?!? И сега си имам!

-Да, но работиш само три дена от седмицата!

-Не си ми нужна нито ти, нито тъпите ти съвети! Изнасям се!

-Надявам се и на развод!

След като Юнги чу последните няколко изречения, излезли от устата на родителите му изтича до стаята на брат си и отново нахлу с гръм и трясък.

-Няма да повярваш какво се случи!

-Виж... Ако таблета ти отново започва да бъгва просто го занеси на ремонт.

-Добра идея, но не е това. Мама и татко ще се развеждат, а татко ще се изнася!- Чонкук не реагира никак от казаното от брат си, а седна на бюрото си и започна да пише по математика.

-Знам за това. И за първи път те виждам паникьосан.

-Само аз ли се тревожа, че ние двамата никога повече няма да се видим?

-Не. Но спомняш ли си точния брой пъти, в които са казвали това?

-Ок, ок! От къде дойде това хладнокръвие в сериозни моменти?

-От Джимин.- Чон се усмихна и повдигна рамене.

-Всъщност прав си... Много пъти са го казвали, но никога не се е случвало.- Чонкук стана от стола, приближи се до Юнги и го хвана за рамото.

-Аз винаги съм прав.

Бъдешето ми /Jikook/Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin