5

93 6 3
                                    

Нещата не се бяха развили както Чонкук си мислеше. Баща му наистина се изнесе от къщата, заедно с Юнги, но не стигнаха до развод.

Чонкук реши да се обади на Юнги.

-Ало?

-Хей, Юнги! Как е на новото място?

-Ем, бива...

-Сдържаш си вика. Хубаво е, нали?

-ТУК Е ВЪРХА! Сякаш се намирам в кралски палати. И това не е най-хубавото. Срещу нас живее една много сладка блондинка. Има и брат, но... Не съм като теб, хехе.

От телефона се чу кикота на Юнги и въздишката на Чонкук.

-Пак ли почваш?

-Не, не.

-Добре, е аз ще трябва да затварям. Имам среща с Джимин.- Юнги се усмихна с мазна усмивка.

-Ок. Чао.

-Чао.- той затвори и излезе да разгледа града.

Взех си телефона и отидох до близкия ресторант. Влезнах и седнах на масата до вратата. Огледах се и видях братът на съседката, чието име не знам. Явно е сервитьор тук. Той ме погледна и ми донесе менюто. Отворих го и половината неща не ги знам. Поръчах си пица- храната, която цял свят знае.

-Каква ще е поръчката Ви?-попита той, извадил тефтерчето и химикалката и вече готов да записва.

-Ти не си ли братът на сестра ти?- попитах, без да се чуя какво казвам, но се усетих, след като видях изражението му.

-Ъммм...-замисли се и преглътна- Да.

-Ох, извинявай! Просто тя ме запозна с теб днес... И не знаех, че работиш тук.

-Да...

Последва мълчание, в което само на Юнги му бе неловко, а Хосок просто чакаше за поръчката, и се опитваше да не го поглежда в очите, защото и на него щеше да му стане неловко.

-Свършихте ли с поръчката?

-Ъъъъ едно парче пица.

Хосок кимна и се оттегли, за да съобщи поръчката на готвача. Юнги се облегна на ръката си и се загледа в него. Стоя в тази поза около пет минути, докато не се обърна и не го видя. Той се изправи, извади си телефона, облегна се с ръцете на масата и отвори чата с Чонкук.

MinSuga: Хей, Чонкук! Ъммм нали знаеш, че си ми длъжник? Да... Иииии не ми се смей! Или не ми казвай "Казах ти!" или "Добре дошъл в моя свят."

JeonKookie: Това, което разбрах е, че пишеш правилно 😂

MinSuga: Не се базикай, че още си пазя сатъра 🔪🔪🔪

JeonKookie: Какво?

MinSuga: Ама си сигурен, че няма да кажеш на никой?

JeonKookie: Добре! Имам чувството, че пак си ял зеле. Просто ми кажи!

MinSuga: Ок. Мисля, че съм като теб.

JeonKookie: Как така?

JeonKookie: Ако не ми кажеш направо няма да се сетя

MinSuga: Думата с "г"

JeonKookie: Wtf, сериозно?

JeonKookie: Няма три дена и вече съм пропуснал целия ти живот

JeonKookie: Разказвай!

MinSuga: Ок. Има един сервитьор и когато дойде при мен започнах да заеквам, последва кратко неловко мълчание, а после като отиде да съобщи поръчката не спрях да го гледам.

MinSuga: Помощ!

JeonKookie: Добре, аз какво да направя?

Спрях в малко неподходящ момент, ама...

Vous avez atteint le dernier des chapitres publiés.

⏰ Dernière mise à jour : Sep 04, 2018 ⏰

Ajoutez cette histoire à votre Bibliothèque pour être informé des nouveaux chapitres !

Бъдешето ми /Jikook/Où les histoires vivent. Découvrez maintenant