Нещата не се бяха развили както Чонкук си мислеше. Баща му наистина се изнесе от къщата, заедно с Юнги, но не стигнаха до развод.
Чонкук реши да се обади на Юнги.
-Ало?
-Хей, Юнги! Как е на новото място?
-Ем, бива...
-Сдържаш си вика. Хубаво е, нали?
-ТУК Е ВЪРХА! Сякаш се намирам в кралски палати. И това не е най-хубавото. Срещу нас живее една много сладка блондинка. Има и брат, но... Не съм като теб, хехе.
От телефона се чу кикота на Юнги и въздишката на Чонкук.
-Пак ли почваш?
-Не, не.
-Добре, е аз ще трябва да затварям. Имам среща с Джимин.- Юнги се усмихна с мазна усмивка.
-Ок. Чао.
-Чао.- той затвори и излезе да разгледа града.
Взех си телефона и отидох до близкия ресторант. Влезнах и седнах на масата до вратата. Огледах се и видях братът на съседката, чието име не знам. Явно е сервитьор тук. Той ме погледна и ми донесе менюто. Отворих го и половината неща не ги знам. Поръчах си пица- храната, която цял свят знае.
-Каква ще е поръчката Ви?-попита той, извадил тефтерчето и химикалката и вече готов да записва.
-Ти не си ли братът на сестра ти?- попитах, без да се чуя какво казвам, но се усетих, след като видях изражението му.
-Ъммм...-замисли се и преглътна- Да.
-Ох, извинявай! Просто тя ме запозна с теб днес... И не знаех, че работиш тук.
-Да...
Последва мълчание, в което само на Юнги му бе неловко, а Хосок просто чакаше за поръчката, и се опитваше да не го поглежда в очите, защото и на него щеше да му стане неловко.
-Свършихте ли с поръчката?
-Ъъъъ едно парче пица.
Хосок кимна и се оттегли, за да съобщи поръчката на готвача. Юнги се облегна на ръката си и се загледа в него. Стоя в тази поза около пет минути, докато не се обърна и не го видя. Той се изправи, извади си телефона, облегна се с ръцете на масата и отвори чата с Чонкук.
MinSuga: Хей, Чонкук! Ъммм нали знаеш, че си ми длъжник? Да... Иииии не ми се смей! Или не ми казвай "Казах ти!" или "Добре дошъл в моя свят."
JeonKookie: Това, което разбрах е, че пишеш правилно 😂
MinSuga: Не се базикай, че още си пазя сатъра 🔪🔪🔪
JeonKookie: Какво?
MinSuga: Ама си сигурен, че няма да кажеш на никой?
JeonKookie: Добре! Имам чувството, че пак си ял зеле. Просто ми кажи!
MinSuga: Ок. Мисля, че съм като теб.
JeonKookie: Как така?
JeonKookie: Ако не ми кажеш направо няма да се сетя
MinSuga: Думата с "г"
JeonKookie: Wtf, сериозно?
JeonKookie: Няма три дена и вече съм пропуснал целия ти живот
JeonKookie: Разказвай!
MinSuga: Ок. Има един сервитьор и когато дойде при мен започнах да заеквам, последва кратко неловко мълчание, а после като отиде да съобщи поръчката не спрях да го гледам.
MinSuga: Помощ!
JeonKookie: Добре, аз какво да направя?
Спрях в малко неподходящ момент, ама...
VOUS LISEZ
Бъдешето ми /Jikook/
FanfictionЧонкук е затънал в проблеми със семейството си, гаджето му-Джимин му помага с каквото може, но най-малкото, което очаква от него е да замине в друга държава и да го остави сам... потънал догуша в задължения и мъки. Корица: Нямам ? Започната: 18.08.2...