Бъдешето ми /Jikook/

3

-Не е вярно! И да си, какво толкова?

-Ти познаваш ли нашите?

-Не и не искам да ги познавам. Спомняш ли си точния брой пъти, в които съм ти казвал, че ти сам чертаеш бъдещето си? Не някой друг. Ще бъдеш такъв, какъвто искаш.-Чонкук се обърна назад, за да провери дали Юнги идва със сладоледа и явно, че още се бави.

-Лесно ти е да го кажеш. Баща ти не направи нищо, като му каза, че сме заедно.

-Е и? Знаеш, че те са ти родители и трябва да те подкрепят. Задължително!

-На сила.

Юнги се приближи бавно и безшумно до тях със сладолед в ръце и усмивка на лицето, за дето чу разговора им. Наведе се и ги стресна. Двамата се извикаха по едно и също време.

-Повече няма а те взимам никъде.

-Това, което чуха очите ми, тоест ушите ми вярно ли е?

-З-за какво говориш?-каза Куки, а Юнги ги погледна с мазен поглед.

-Гейчета... Кажете нещо де. Защо млъкнахте?

-Освен, че е вярно какво друго?- каза Джимин и подпря главата си на тази на Чонкук, а той потъваше от срам, като знаеше, че Юнги вечно ще му се подиграва, или ще каже на всички в квартала, или и двете.