Вече трети месец от моя живот аз прекарвах в тъмнина, тъга, отчаяние и храна. Един ден просто ми писна. Писна ми от това да бъда център на подигравки и да се срамувам от това, което съм. Въпреки това, не предприех мерки.
Тогава се случи нещо, което проби бетонната стена срещу мен и ме облъчи точица от ярка светлина. Запознах се с Ана. Тя бе моята най-добра приятелка. Реших да я послушам, защото даваше добри съвети. Тя ми каза "ако искаш да промениш нещо в живота си- направи го. Спри да ядеш". Това и направих. Беше ми адски трудно. Първата седмица за мен бе ад. След това бях свикнала да чувам корема си къркорещ и не му обръщах внимание. Започнах да тренирам. Реших, че това ще стегне и извая тялото ми. Ана бе сигурна в това. Тя много ми помагаше. Не ме съдеше, беше до мен. За момента бе единственият човек, когото имах. Отначало правех упражненията два пъти в седмицата. След това три, след това четири. Увеличих ги на пет пъти в седмицата. Обичах, когато тялото ме болеше от всичкото напрягане, което извършвах. Чувствах се по- силна от преди и усещах как започвам да се променям.
YOU ARE READING
Изгубена в себе си: Анна
Short Story(ЗАВЪРШЕНА) История, която доказва, че думите раняват и водят до необратими последици.
