Започнах да се храня по два пъти на ден, като сдържах желанието си да се надвисват над тоалетната, но аз продължавах да губя килограми. Бях изпаднала в паника. Имах тъмни кръгове под очите и пръстите на ръцете и на краката ми бяха сини и студени постоянно. Единствените хора, които говореха с мен бяха майка ми и баща ми. Ана говореше с мен понякога, само да ми напомни, че изборът, който направих, с това да стана отново пълна и да наруша режимите си, е грешен. Бях на кръстопът. Имах моменти, в които си мислех "аз съм най- здравият човек". А в действителност аз умирах. Когато събирах повече енергия се опитвах да тренирам.
Лечението ми продължаваше вече година и няколко месеца. Ядях и слабеех, но аз не бях доволна от себе си. Комуникирах все по- често с Ана, която ми помагаше в решенията ми. Обичах я.
ESTÁS LEYENDO
Изгубена в себе си: Анна
Historia Corta(ЗАВЪРШЕНА) История, която доказва, че думите раняват и водят до необратими последици.
