1.

341 30 3
                                    

Здравейте... Аз съм Чонг Хосок иии вече близо 5 години съм влюбен в човек, който така и не разбра чувствата ми... Мин Юнги...

Всяка сутрин се събуждам със сълзи на лицето. Сънувам вече един и същи сън 5 години подред от както познавам Юнги... Първоначално беше сладко и приятно, но със всеки изминал ден почва да става по-болезнено от колкото очаквах. Залез е, а аз съм на един кей и гледам слънцето, което залязва бавно. Звукат на вълните удрящи брега и гласовете на птиците прилитащи тук там  ... като истинско е. Юнги се появява и хваща рацете ми.
'Вече ще сме заедно' следвано от усмивка и целувка по устните. След това аз се събуждам и то със сълзи на лицето ми.
Тази сутрин се случи отново, но този път след думите 'Вече ще сме заедно' аз не получих топлата и нежна целувка. Някой се появи и прегърна Юнги, като ме избута и каза да се разкарам. Събудих се в пот и треперех. Какво беше пък това? По скоро кой беше това? Закъснявах, а имах среща с групата затова станах и се облякох бързо. Когато влязох в стаята, където имахме среща всички ме зяпнаха. Аз седнах на стола си до Джин и мълчах.
-Е нека да започваме -каза Намджун и почна да говори някакви неща свързани с новата песен, и че трябва да помогна на Юнги със хореографията. Съгласих се все пак щях да съм насаме с Юнги. Разбрахме се да оставам всеки ден след занятията и да помагам на Юнги. Така и стана днес. Останахме сами ами сега?
-Е не разбирам тази стъпка ще ми кажеш ли как да я направя? -каза Юнги като се засмя
-Разбира се- отвърнах с обичайната усмивка и му показах стъпката той я сгреши разбира се и се спъна и хоп... Право върху мен. Погледите ни се срещнаха, но той първи развали контакта и стана от мен.
-Съжалявам -извини се Юнги и опита отново
-Няма проблем- Усмихнах се сладко и продължихме докато Джин и Джимин не ни прекъснаха.
-Хоби да тръгваме- извика Джин, а аз тръгнах и забравих якето си на закачалката в коридора.
-Забравих си якето ей сега се връщам - казах и се затичах към стаята. Стигнах и се присегнах за якето, когато чух нещо...
-Вече ще сме заедно.-последвано от радостен смях

Yoonseok: Истина ли е?Where stories live. Discover now