Yoonseok: Истина ли е?

10.

Аз и Юнги вече сме заедно... Щастлив съм много.. Толкова е хубаво сякаш не е истина. Първото нещо, което исках да направя е да отидем с Юнги на онзи кей докато още сме в Инчон. Тръгнахме към кея, а Юнги не пусна ръката ми държеше я здраво сякаш го беше страх да я пусне. Когато стигнахме беше станало залез точно, както в съня ми...Беше вълшебно. Юнги нежно ме целуна и ме прегърна.
-Хоби вече ще сме заедно -усмихна се Юнги и разроши косата ми.
След тези думи нямаше как да не се разплача от щастие. Този сън, който сънувам вече години наред най-накрая се сбъдна. Прегърнах силно Юнги и той мен също. Прибрахме се отново хванати за ръце нямахме намерения да се пуснем.
-Значе вече сте заедно - каза Те като ни посрещна с усмивка.
-Д-да- отговорих и се усмихнах.
-Скоро и аз ще бъда с един сладур - почна да се хили Те.
- Кой?  -попитах аз учуден.
-Как кой Куки разбира се- усмихна се и седна на леглото си... Хмм чудя се дали ме харесва, когато съм близо до него заеква и се притеснява толкова е сладък -почна да си фантазира някакви неща и му тръгна кръв от носа.
-З-зловещ си - казах аз, а Юнги го удари леко за да се съвземе.
-Ауу това пък за какво беше! -извика Те.
-Пфф изтрий си носа и ще си отговориш на въпроса- измърмори Юнги.
-Добре де добре... Но Куки е толкова сладък по бански -каза Те и щеше да почне пак да си фантазира, но Юнги посегна сякаш щеше да го удари и той се съвзе.
-Н-няма да си го представям добре - засмя се Те и изтри носа си.
(Пусни сигнала, ако не си заспала летя към тебе... Па па рари па парари парара парари аз съм супер палав 😂 съжалявам не се сдържах просто 😂😂😂)
Аз се засмях  гледката беше уникална. Джин явно не знаеше, че сме във стаята. Това, което видяхме беше как Джин влиза в стаята натискайки се с Намджун, който почервеня от срам, като ни видя. Да не говорим за Джин..И двамата се вкамениха, а Те почна да се хили.
-Ще умра - Извика Те и почна да удря по леглото и да се смее по-силно.
-К-к-кое му е см-смешно, а и в-вие к-какво п-правите тук... -едвам каза засрамено Джин.
-Ами това е общата ни стая нормално е да сме тук - казах му спокойно докато гледах как Те откача и се върти по леглото.
Юнги се засмя също беше му странно да види Намджун в това състояние.
-С-спрете де какво толкова е станало - каза Намджун червен от срам.
-Нищо ние ще ви оставим да си продължите - засмях се и дръпнах Те, който беше паднал от леглото и се държеше за стомаха сигурно го боли смееше се, като истеричен.
-Намджун тази физиономия няма да я забравя - каза Те докато продължаваше да се държи за стомаха и се смееше. Потупа го по рамото и излязохме, а Джин и Намджун си останаха в стаята. Случиха се доста неща за седмица утре се пребирахме в Сеул и за пръв път от толкова време се чувствам добре и щастлив.