Yoonseok: Истина ли е?

7.

Събудих се в пот,сълзи и целия треперех. Сънувах отново сънят, който постепенно се превръщаше в кошмар... Но този път нещо се случи... Седях си на кея, но Юнги не се появи. Единствено Джимин дойде и се опита да ме удуши. Повтаряше, че ме мрази, и че ще ме убие. Събудих се отново до Юнги, който спеше все така спокойно. Колкото и пъти да го зърна винаги се усмихвам. Когато спи е толкова красив и сладък. Отново сълзи почнаха да се стичат по лицето ми, но бяха от щастие... радвах се, че поне това можех и имах право да правя...да го виждам. Погалих го по бузата, а Те гледаше тъжно от страни.
-Трябваше да го целунеш снощи... -каза тихо Те
-Искам да го забравя, но как като постоянно е наблизо... -казах тихичко...
-Ще се откажа- отговорих му тихо докато не спрях да гледам Юнги, на който нослето му трепна по оня сладък начин.
-Хоби не се предавай- каза Те
-Не искам да ги деля Те... те са добре заедно...не съм за него- усмихвах се и плачех едновременно...
-Така и не можах да събера тази смелост... За да му го кажа.
-Недей така Хоби- каза Те и ме погледна отново тъжно
- Обичам те Юнги - казах тихо и целунах нослето му докато спеше. Това леко го пробуди затова се обърнах бързо, за да не види червеното ми лице, което сигурно беше и по-червено от косата ми.
-Колко е часът- каза сънено Юнги
- 5 и половина - отговори Те, а Юнги го замери с една калъфка
-Я да вземете да млъкнете, защото не мога да спя- измърмори Юнги и отново се заби във възглавницата.
Дали ме е чул? Мамка му ами ако е чул?  Не е нали... Ако е и ме намрази няма да си го простя. Почнах да стискам очи от страх, но тогава Джин ме тикна  с намерението да стана. Не чаках втора покана и отидох в банята за да се успокоя. Когато се успокоих тръгнах да излизам от банята.
-Какво сериозно? -извика Те
-Да затова млъквай - измърмори Юнги..
Само това чух за какво си говореха? Когато излязох те млъкнаха, а Юнги отново заби глава в възглавницата с намерението да спи. Не казах нищо, но ако беше нещо важно Те щеше да ми каже... Нали?
Стана 7 часът и Те ме накара да събудя Юнги. Трябваше да му откажа обещах да го забравя... Какви ги върша...
-Хьонг трябва да ставаш- казах му аз и го сръчках  леко
- Не! Ще спя още - измърмори Юнги
- Ставай Хьонг!  - почнах да му дърпам юргана за да стане
-С-ставай х-хьонг! -ах.. почнах да заеквам.
Юнги дръпна юргана, а аз понеже го бях стиснал здраво се узовах  върху него. Оказа се по-силен от мен.
-С-съжалявам- извиних му се веднага, но той не беше ядосан. Това ме изненада попринцип би ми се развикал.
-Н-няма проблем. -каза Юнги, като се запъти към банята... Беше сладък и бузките му предобиха  леко розов цвят.
Ч-ч-чакай малко!
Той да не би да се....засрами?