2.

230 23 1
                                    

-Вече ще сме заедноо~ -каза някой от стаята в, която преди няколко минути бях.
След чутите думи не исках да поглеждам кой е вътре. Знаех, че Юнги е там и по детцикя глас... Не гледай! Недей! И докато се осъзная бях до вратата и надникнах. Това, което видях едвам не ме свали на земята...Джимин беше гушнал Юнги е поне това видях само докато не погледнах нагоре... Той го целуваше. Сълзи се стичаха  по лицето ми в този момент. Сложих ръка на устата си за да не издам случайно, че съм тук. Избягах и отидох при Джин разплакан. Той знаеше. Единствено Джин знаеше какво чувствам към Юнги. Сега вече знам кой е бил човека в съня ми, който ме тикна и каза да се разкарам.
Когато се прибрах забих глава в калъфката ми и плаках... По едно време заспах. Отново същия сън, но този път аз видях Джимин. Той се усмихна нагло и целуна Юнги. Отново се събудих с сълзи на лицето си и още не можех да приема факта, че Юнги и Джимин са заедно. Не може... Не е честно... Влюбен съм в Юнги 5 години не може ето така да ми го вземе... Не не може.
Станах и си взех душ и отидох на работа. Когато влязох седнах на мястото си, което беше буквално пред Юнги и Джимин, които се усмихваха на себе си от време на време. Чувствах се сякаш вече няма живот за мен. Юнги беше този, който ми даде надежда. В този момент нещо ме хвана за ръката. Беше Джин, който с очи ми казваше, че всичко ще е наред и ми се усмихваше. Вдишах и исдишах тежко за да успокоя сърцето ми, което щеше да искочи още малко. Занятията свършиха, а аз останах с Юнги отново. Показах му това, което не разбираше и Джин и Джимин отново дойдоха. С Джин се качихме на покрива.
-Какво ще правиш? -попита Джин
Свлякох се на земята и почнах да плача отново.
-Не съм за него... Нямам шанс няма и да се боря..  Той вече е избрал. Кой би предпочел толкова сладко момче, като Джимин пред мен?
-Не говори така. Как така изведнъж ще се откажеш от Юнги.. та ти си влюбен вече 5 години в него не може изведнъж да кажеш край и до там... -каза Джин личеше си, че се ядоса
-Прав си... Защо да се предавам още в началото.
Станах и се усмихнах с обичайната усмивка
-Ще бъде мой на всяка цена! -казах аз и се усмихнах

Yoonseok: Истина ли е?Où les histoires vivent. Découvrez maintenant