Yoonseok: Истина ли е?

3.

Вече седмица откакто гледам тази сценка и сънувам сънят с избутващия ме Джимин. Дяволската усмивка с, която ме поглежда и целува Юнги пред мен. Вече ми е трудно да търпя всичко това... Боли ме много, но трябваше да стана и да отида на работа. Седнах на обичайното ми място до Джин и пред мен седяха Юнги и Джимин, които не спряха да се гледат.. Едвам сдържах сълзите си и ги прикривах с една фалшива усмивка. Не знаех, че някой може да забележи как се чувствам.  Веднага след, като заниятията свършиха и останах сам с Юнги не знаех какво да правя. Седях си и показвах това, което искаше Юнги докато не ни прекъснаха отново, но този път не бяха само Джин и Джимин. Те и Джин ме чакаха, а аз без да се замисля тръгнах не исках да гледам Юнги и Джимин... Беше ме страх да ги видя отново заедно прегърнати въпреки, че в сънят ми ги виждам.
-Хоби-каза Те докато излизахме от сградата.
-Да? -отговорих с усмивка въпреки, че ми се искаше да се разрева...
-Хоби виждам колко ти е трудно... И знам, че си наранен много затова ние сме тук. Аз и Джин ще направим всичко възможно да отворим очите на Юнги. -каза Те и се усмихна широко.
Почувствах се, като дете на, което са му обещали сладолед или някаква играчка.
Свлякох се на земята почнах да плача от щастие, че имаше хора, който искат да ми помогнат, и че един ден може би...един ден ще бъда с Юнги и сънят ми ще се сбъдне.
-Хайде ставай не бъди бебе -засмя се Те, а аз станах и изтрих сълзите си
-Благодаря ви -усмихнах се
-Нека се съберем във нас за да поговорим над това подробно имам някои идеи и от утре почвам да ги натяквам на Намджун. -каза Те и погледна всякъш е малко дяволче и ангелче едновременно беше намислил нещо. Отидохме във тях говорехме и аз се прибрах легнах си и заспах. На сутринта отново се събудих в сълзи и пот. Станах измих лицето си и отидох на работа както всеки ден.
Те беше седнал този път до Намджун и постоянно му се молеше за нещо знаех за какво става на въпрос затова седнах на мястото си.

-Моляя те Джунииии~~-молеше се Те
-Няма да стане знаеш, че едва ли ще се съгласят -отвърна Намджун
-Но е важно трябва да опиташ... Моля те
-Оф добре, добре ще отида и ще помоля. -каза Намджун и стана от мястото си.

Намджун го нямаше около половин час, когато се върна седна на масата и погледна към всички.
-Стягайте багажите, защото заминаваме на кратка почивка-каза Намджун развълнуван.
Планът на Те проработи и ми се ухили. Зарадвах се, защото знаех какво следва. Когато се прибрах нагласих багажа си и алармата за 7 сутринта. Сутринта, когато се събудих отново бях със сълзи на лицето ми...Писна ми... Писна ми от тази нахална усмивка. Станах и отново измих лицето си, както всяка сутрин. Взех багажа си и тръгнах към летището. Там бяха другите. Закъсняваха само Джимин и Юнги. Те се появиха, но бяха заедно хванати за ръце и тичаха право към нас. Преди да се качим Намджун каза с кого ще сме във стаи.
-Аз, Джимин и Куки ще сме в едната стая, а Те, Хоби, Джин и Юнги в другата понеже стаите са две така ни разпределиха. -каза Намджун и се качи в самолета и беше последван от всички ни. Усмихнах се, защото отново планът на Те проработи.