6.

187 22 4
                                    

ГТХ:
Станах и седнах на задника си за да се успокоя понеже отново сънувах този проклет сън... Те седеше до мен и се усмихваше беше намислил нещо. Денят мина доста бързо, но вечерта Те събра всички в стаята ни.
-Е момчета... Искате ли да играем на една игра? -попита Те и се усмихна.
-Игра ли?- Попита Намджун
-Дам! Ще играем на Крал -усмихна се мазно Те и извади 7 клечици върху, които имаше числа и една буква. Имам предвид на първите 6 клечици бяха числата от 1 до 6, а на последната буквата 'К'.
-Лесно е! Ще ги разбъркам и ще ги сложа с звездичките надолу в чашата. Всеки ще тегли и на, който се падне 'К' казва две произволни числа от 1 до 6. Разбира се никой няма да казва кое число е преди човека с 'К' тоест Краля не каже двете числа. И например казва 3 и 4 да се целунат, и който е с тези числа го правят. Разбрахте ме -каза Те и се усмихна
Реших, че никой няма да се съгласи, но същност всички се съгласиха. Това ме зарадва имаше шанс да се падна с Юнги. Те разбърка клечките и ги остави в една чашка посредата.
-1!...2!...3! - и когато Те каза 3 всички си изтеглиха клечица.
-Аз съм Крал - извика Куки
- Добре избери си 2 числа и кажи какво искаш да направят -каза му Те
-2 и 4 да се прегърнат - каза Куки и почна да се оглежда кои са номер 2 и 4.Оказаха се Джин и Джимин. Те се прегърнаха. Джин хич не искаше да го прегръща, но го направи за да продължим с играта. Те събра клечиците и ги сложи обратно в чашата като ги разбърка.
-1!... 2!...3! - и отново след, като Те каза 3 всички си изтеглиха клечка.
-Аз съм~ -извика Те
-Хмм нека видим 4 и 1....7 минути в рая -каза Те и почна да се оглежда оказаха се Юнги и Джимин. Те се удари по челото и отвори килера за да влязат там. Погледна ме и ми се извини. Не беше виновен затова му се усмихнах колкото и да ми беше гадно. Юнги и Джимин докато бяха в килера Те ме дръпна и ми каза, че когато е Крал да го гледам внимателно. Не знаех какво би помогнало това, но се съгласих.
7 минути минаха и Юнги излезе от килера последван от Джимин. Те отново разбърка клечките.
-1!... 2!...3! - всички си дръпнаха клечка. Аз бях крал.
-Аз съм Крал- казах и почнах да мисля числа.
-3 и 6 да си одарят по един шамар - казах несигурно и се засмях. Оказаха се Те и Юнги. Те се ухили и се доближи до Юнги
-Давай -Каза смело Те и Юнги го удари
Те го заболя, но му беше забавно. Те го удари също, а Юнги не реагира.
-Извънземен... Не те ли заболя поне малко- засмя се Те
-Не - почна да се смее също Юнги
Те отново разбърка клечките и всички си изтеглиха клечка.
-Аз съм - извика Те и ме погледна. Направих това, което искаше.
-3 и 5 да се целунат страстно - каза Те и се усмихна. Погледнах към числото си. Аз бях 5,но как е познал или просто е научкал?
- Аз съм 3 -каза Юнги, а аз настръхнах. Мамка му Те как е разбрал кои числа сме.
- Кой е 5? -попита Те и ме погледна с усмивка
-Аз - едвам го казах умирах от щастие,но се опитвах да го скрия докато не погледнах към Джимин...видях нещо. Видях това, което изпитвам вече 5 години... болка, страх и тъга...
-Не се чувствам добре- веднага излязох навън и се скрих в една стая, която уж беше килер. Забих глава в коленете си и почнах да плача.
-Аз съм идиот... Как може да си помисля, че искам да ги разделя...
Джин ме намери, но не каза къде съм. Седна до мен и ме гушна.
-Изпусна голям шанс Хоби... Какво стана
-О-отказвам се!
- Хоби как така? - извика Джин и ме хвана за раменете
-Не видя ли Джимин как гледаше... Нямаше как да целуна Юнги пред него, а и те са заедно. Вече го приех и реших! Няма да се меся... Щ-ще ги оставя. Не заслужавам Юнги...
Джин ме прегърна още по-силно.
-По-скоро той не те заслужава. Но щом искаш се опитай... - Джин се усмихна и ме дръпна, за да стана. Върнахме се в стаята. Другите си бяха тръгнали. Аз си легнах и се опитах да заспя. Болеше ме, че не го целунах... а толкова исках. Но това е края! Няма да се бъркам... повече...

Yoonseok: Истина ли е?Donde viven las historias. Descúbrelo ahora