Три етажа под Ада

Седма част

Гледна точка на Ния:

Главата ме болеше от вчера вечерта, въпреки че нямам спомен да съм пила дори, а проклетия звънец влошаваше положението още повече, карайки ме да се чувствам като след екстази и уиски заедно. Но пък и Олив дърпаше одеялото ми, което беше по-дразнещо и от махмурлук, така че не мога да кажа кое направи сутринта ми по-ужасна. Пулсирането в главата ми беше като бомба, която щеше да избухне всеки момент, а болката определено не беше нещо, което мога да търпя.

Май това беше последното ми парти в гората...

И все още нещо липсваше, нещо, което пропусках.

********

След закуска (или подобието на яйца, които ядох) имах още няколко свободни минути преди да вляза в първия ми час днес - история, определено един от най-скучните.

Излязох при кръглите пейки, които вече ми бяха станали любими и извадих дневника си, който беше на път да побере още от идеите на компактното ми въображение.

"Бъркотия от меланхолия и спомен за отнето беше ума ми.

Задушлива миризма на вина беше съзнанието ми."

Някои хора смятаха, че съм твърде черногледа, но аз смятах, че те просто не разбираха тънкостите на човешката депресия и отчасти нуждата за самосъжаление. Беше повече от ясно, че не пишех за щастието и любовта, които изпълваха живота ми, но пък и най-добрите книги са написани в моменти на нещастие.

Тогава познат за мен глас ме извади от локвата вдъхновение, в която не бях заседнала.

-Ния Томсън - поздрави ме той със спокоен, но монотонен глас, може би просто така си говореше.

Поздрави ме момчето, което ме бе упътило. Момчето, което сякаш гледаше през мен онзи ден. На което все още не бях узнала името.

Той се настани на достатъчно голямо разстояние от мен на пейката. Взираше се в мен без срам и неудобство, сякаш ме познава, което не ми изглеждаше секси и самоуверено въобще. По-скоро наивно.

-От къде знаеш как се казвам?- попитах го неразбиращо, печелейки си нервен поглед от негова страна. Изглеждаше по същия начин, и по който го видях онзи ден, когато ме насочи - измамно красив. Може и да има красиви черти, но какво от това като той излъчва образ на студен човек.