Гледна точка на Оскар:
Имате ли от онези моменти, в които нямате представа какво вършите, но продължавате да вървите напред, безцелно?
Защото аз, да. Говоря неща, които не значат нищо за мен, а променят всичко. Върша неща, които обръщат всичко в живота ми без да знам какво целя.
Сякаш съм ходещ труп, който е на противно мнение от всекиго.
Объркващо е за много хора как не контролирам разума си.
Говори се, че съм бил мислил много и затова съм сдържан. Че не съм много приеман от обществото, защото съм се мислил за повече от тях. Обсъждат интелекта ми и го смесват с "прикрита скромност" от моя страна. А няма нищо такова.Просто съм кретен. И винаги следвам интуицията си, въпреки че е крайно измамна.
Не смятам това за добро качество. Какво му е хубавото, разсъжденията ти да не съвпадат със света, в който живееш или хората да са ти твърде непознати.
Знам единствено, че характера ми е сложен за разбиране и още по-труден за възприемане. Някои казват, че излъчва напрежение и пренебрежение.
Не разбирам тогава, защо тя иска да усложни живота си по този начин.
-Хей, за какво замисли?- попита Ния небрежно.
-Нищо съществено- продължих да въртя тъмния кичур коса около пръста си. - Знаеш ли, наскоро се замислих за това, че не знам почти нищо за теб..
-Какво искаш да знаеш?- засмя се тя, настанявайки се по удобно.
Знаех, че тя обича да отговаря на въпроси. Обичаше да я разпитвам, а тя да ми разказва за каквото и да е, дори темата й да е модернизираната лелка в столовата.
-Малките неща. Коя е любимата ти книга, любимият ти сладолед, какво ти липсва най-много от света отвън..-започнах, а тя направи отново тазо физиономия, когатл е замислена.
-Любимата ми книга определено е "Гордост и предразсъдъци" -усмихна се леко.
-Не е далеч от ума. Щях да предположа, че си от отбор Дарси.
-Малко си предубеден, не мислиш ли? -намуси се веднага.
-Просто казвам, че беше нормално да кажеш този роман.
-Обичам как Остин си играе с характерите на героите, как описва качествата им, предимствата им и недостатъците им. С това ме спечели тя - сега се опитваше да оправдае очакванията и..
VOUS LISEZ
Три етажа под Ада
Roman pour Adolescents"Страха се появява, когато не виждаш надежда за спасение." Шестнайсет годишната Ния Томсън е изпратена в институция от сиропиталище, в което е прекарала целият си живот. Това ново за нея място влияе на психиката на всеки един от учениците по разли...