Гледна точка на Ния:
Потната ръка на Пиърс се беше омотала около моята. Тримата тичахме бързо към стаята на Кристофър, доколкото разбрах, за да ни покаже нещо свързано с момичето, което видяхме в столовата.
Изведнъж първи етаж ми се стори твърде далеч, а стъпалата твърде широки. Стените сякаш бяха с един нюанс по-тъмен, а вунята на нещо изгнило във смес с тийнейджърска пот превземаше малкото количество кислород.
Вратата на неговата стая беше леко притворена. Кристофър тихо ми каза да останем спокойни и отвори вратата напълно.
—Какво по дяв-...започнах да псувам, когато ръката на Пиърс затвори устата ми.
Безжизнения труп на това момиче се намираше върху пода, който бе променил цвета си, заради кръвта й. Бялата й нощница се беше боядисала в тъмен червен цвят, който почти не беше засъхнал. Това означаваше, че кръвта беше прясна, и каквото и да е станало не е било преди много време. Изсъхналата й коса покриваше лицето й, и сините устни. Сякаш са я държали във фризер.
—Защо е тук?- казах накъсано, докато Оскар се приближаваше към нея, проверявайки за пулс.
—Нямам никаква представа. Викнах те, заради това - той вдигна ръката й бавно откривайки ми нещо дяволско познато.
На лакътя й имаше малка татуировка с розата, която аз исках да си направя също. В нея с дребен шрифт се виждаше малката буква Н.
Това беше тя. Никакви съмнения. Моята единствена приятелка в сиропиталището. Чак сега се загледах в чертите й -меките й розови бузи бяха станали кървави и безжизнени. Светло кестенявата й коса сега бе мръсна и руса. Тялото й беше хилаво, мършаво и уморено, обляно в кръв и покрито с белези.
—Лора -изплаках, лягайки до нея. -Каза, че някой ден отново ще се видим! Не по този начин, Лора!- крещях, удряйки по пода- Излъга ме! Излъга ме -казах с тихия ридаещ глас на съжалението -Ще разбера какво са ти направили. Обещавам.
—Ния -започна несигурно Оскар. -Трябва да я откараме някъде. Не можем да я оставим тук. Ще разберат, че е избягала до тук и след време ще я намерят. Кой знае къде ще я откарат и какво ще направят с тялото й.
—Можем да я погребем. Някъде далеч в гората -предложи Кристофър, разтривайки гърба ми.
—Може - тихо отвърнах.
Пиърс ми подаде ръка да стана и ме предаде в ръцете на Оскар. Той обгръщаше тялото ми, шепнейки всичките си мисли в ухото ми :
ESTÁS LEYENDO
Три етажа под Ада
Novela Juvenil"Страха се появява, когато не виждаш надежда за спасение." Шестнайсет годишната Ния Томсън е изпратена в институция от сиропиталище, в което е прекарала целият си живот. Това ново за нея място влияе на психиката на всеки един от учениците по разли...
