Пролог - Раят

69 3 0
                                    

Още преди Рая и Ада имало ангели. Безсмъртни мъже, управлявящи безмилостно света. Силни и велики. Те определяли   какво и как щяло да се случи и хората живеели в мир, но тогава се появили „те”. Животът и смъртта. Двете неразделни сестри. Бялата – Живота, и черната – Смъртта. Превзели ангелите със красотата си, накарали ги да им служат. И  тогава се появило  нещо, което хората нарекли„Бог”, сътворили легенди и митове, без да имат истинска представа какво всъщност се случвало горе. Без да знаят, че този така наречен „Бог” всъщност бе непрестанната игра на сестрите, играта на шах, която никога не свършвала. Последствията, които причинявала тя, хората смятали за Бог. Което допаднало на сестрите, които с времето поискали дори и ангелите да повярват в неговото съществуване и те вярвали. А сестрите играели играта си. Но ангелите започнали да любопитстват и тогава един от тях случайно разбрал истината, и я  разказал на всички. Вдигнали се ангелите на бунт, бунт, които ядосал сестрите, но вместо да усмирят бунта те се скарали. От кавгата им се родили Раят и Адът. Раят бил създаден от общата злоба на двете сестри, а Адът се родил от останала им добрина. Не знаели какво да правят сестрите с тези места, затова решили едната да вземе Рая, а другата Ада. Но никоя от тях не искала  Ада, и двете искали Рая, така се започнала новата вражда. За да решат спора те викнали едно земно момиче, което се славело с мъдростта си. Помолили го да реши проблемът им. Момичето веднага намерило начин да помири сестрите. Неговото предложение било, Раят да  бъде разделен на две части, едната да принадлежи на Смъртта, а другата на Живота, а за ада да назначат водач, ангел, който искал да го  управлява, а самото място да използват като затвор. Сестрите се удивили от момичето и за награда, че то сложило край на споровете им го превърнали в ангел, така се сложило началото и на жените ангели.
Двете сестри разделили Рая на две и създали черни и бели ангели, белите подтиквали хората към добрини, а черните към злини, но не към злини от рода на убийства или кражби, а просто към злини от страна на характера. Намеренията за кражба или убийство се пробуждали в главата на човек, когато демонът му се пробуждал.
Демоните се родили в Ада. След като сестрите разделили Ада, те избрали ангела Луцифер за негов управител, но на него това не му стигало, искал да има повече власт. Затова подобно на сестрите, които изпращали по един бял ангел и един черен ангел на човек, така той изпращал по един демон, който живеел с човека и се пробуждал чак тогава, когато му дошло времето. За жалост на Луцифер в повечето случаи това време така и не идвало, но малкото хора с пробудени демони, определено не били с всичкия си вече. Серийни убийци, наемници, мошеници, обирждии,  извратеняци и какви ли не още. Всички те били с пробуден демон, които никога нямаше да заспи отново, дори и след смъртта им.
Сестрите нямали власт над Луцифер, но честно казано те се интересували само от своята игра на шах, а след като ангелите установили, че няма Бог, а всичко се случва заради играта на сестрите, който били толкова заплеснати в нея, те започнали меко казано да правят, каквото си поискат.
Така се създали Ада и Рая, но заради заплеснатостта на сестрите, Раят бавно започнал да се разпада, а за сметка на това Адът набирал сили.

Мрачни ангели - Книга първа от поредицата - Пропаднал РайWhere stories live. Discover now