Мрачни ангели - Книга първа от поредицата - Пропаднал Рай

Глава 3 - Зли в доброто

Хевън тръгна след сестра си, която ходеше бързо. Все още всички погледи бяха вперени в тях.
-Хейт, какво си намислила? Ако направиш някоя дивотия ще ни прокудят на Земята! - протестираше момичето.
Хейт вървеше напред и в момента, в който напусна сградата се обърна към сестра си. В очите ѝ все още гореше онова пламъче.
-Намислила съм нещо, но ти винаги си права, плашлива си и нищо няма да стане. Забрави! Бъди си скучен бял ангел. Никога няма да разбереш какво е забавление! - изсъска Хейт, оглеждайки сестра си, а след това просто си тръгна по пътя.
Хевън я проследи с поглед. Не можеше да отрече, тя беше права. Винаги беше права, но по един свой начин.
-Хевън, не ѝ се дразни, - момичето усети ръката на майка си, върху рамото си, - все пак тя е черна, а ние бели. Не можем да я разберем. Знам, че и ти искаш да сте заедно, но тя не може да разбере, че ти си бяла и просто ти е заложено да постъпваш правилно всеки път. Да си добра, а не пакостлива. Да си послушна - каза жената.
Хевън се загледа в нищото. Точно това беше тя. Едно послушно кученце водено на каишка. Бе контролирана от Анджеликите. Казваха ѝ какво да прави и тя го правеше, превръщайки се в техен роб. И ето, че отново Хейт беше права.
Хевън стоеше и се разкъсваше. Със сестра ѝ бяха толкова близки. Постоянно се караха за глупости и тя не искаше това да спира, защото тези кавги бяха едно от най - забавните неща в живота ѝ. И точно тогава осъзна, че всъщност животът на Хейт беше хиляди пъти по - забавен от нейния. По - екстремен, рискован, но безгрижен. Виновен, но невинен. Поне за нея.
И ето, че Хевън щеше да прекрати тяхната сестринска връзка. Защото тя се опитваше да върви по правилата. Което проваляше всичко.
Хевън бе сестра на черен ангел. И всъщност през тези години тя бе отричала мислите, въртящи се в главата ѝ, но истината бе една - те винаги бяха там.
И в този момент се роди една гениална идея. Хевън имаше всичко нужно, за да осъществи плановете си. Винаги го бе имала, но животът ѝ не го позволяваше.
Ангелите бяха жестоки, забраняваха всичко, което смятаха за грешно. И ето, че сега момичето беше готово да наруши правилата. Само, за да спаси себе си. Щеше да го направи. Беше готова. А и все пак имаше достъп до документацията. Работеше там през свободното си време. Не ѝ плащаха, но поне имаше достъп до информация, за която доста ангели биха продали перата си. И тази информацията щеше да свърши много добра работа на Хевън, по - скоро нейната подмяна. Но пък можеха да я накажат за измяна. Или пък не. А и какво от това. Никога преди не я бяха наказвали. Винаги имаше първи път.
-Хевън, какво има? - попита майка ѝ, потупвайки я по рамото.
-Нищо, не си свърших работата в документацията. Щях напълно да забравя. Все пак след церемонията...трябва да се върна. - лъжеше. Тя за първи път лъжеше.
-Добре. Върви! - насърчи я жената.
-Отивам! - продължаваше да лъжи. Сърцето ѝ се късаше вътрешно, но трябваше да го направи.
-Ще се видим на вечеря! - майка ѝ я прегърна, целуна я по челото и тръгна.
-Мм да! - Хевън се усмихна неловко, обърна се и прошепна: - Какво по - дяволите правя?!
После съжали, че бе използвала тази дума.
Обърна се да види дали някой не я гледаше и чак след това пое към стаята, където се държеше цялата документация. Влезе обратно в сградата. Никой не ѝ обръщаше никакво внимание, но въпреки това Хевън бе на нокти през цялото време.
Качи се тихо по каменните стълби, извади ключето си и отключи стъклената вратичка.
-Ева...тук ли си? - попита плахо тя, но никой не отговори. Явно жената, която наглеждаше документацията бе излязла в почивка.
Сега сърцето на Хевън изтръпна. Първо, че не знаеше какво точно прави. Второ, че Ева можеше да се върне всеки момент, заварвайки я тук. Докато ако не бе излязла, Хевън отново щеше да излъже, че си е забравила ключовете на работното място. И щеше да се прави, че ги търси. Което нямаше да бъде най - удачната лъжа, но едва ли точно Ева щеше да се замисли над факта, че ако Хевън бе забравила ключовете си, как бе влязла тук?
Хевън се огледа. Знаеше къде трябваше да търси документите от днес. Тръгна по лавиците, които нарочно не следваха никаква подредба. Но все пак момичето работеше тук отдавна и знаеше как стояха нещата. Намери нужната секция и изрови папката, в която вече беше описана церемонията от днес. При това с подробности. Отвори я и видя досието си, както и това на Хейт. Видя имената на хората, чийто ангели пазители бяха. След това просто изтри това, което стоеше пред Хейт и написа „Александра Михайлова". Момичето за което отговаряше тя, ето че сега и Хейт бе неин ангел. Но възникваше нов проблем. Вероятно Александра, вече имаше назначен черен ангел. За щастие Хевън знаеше, къде да намери и другата част от документацията. И така минаха два часа, докато момичето успя да прикрие следите си. А колкото до Ева, за щастие тя така и не се бе върнала.