Мрачни ангели - Книга първа от поредицата - Пропаднал Рай

Глава 1 - Мрак и светлина

Тя стоеше на тавана на една от колите в моргата. Бе облечена с бяла блуза с надпис „The devil lives in me", а русата ѝ коса се разпиляваше по гърба ѝ, подобно на жито...но след буря. Просто си стоеше...размахвайки дървена бухалка...

- Хей, Хейт! - русокоската вдигна глава и съзря, момиче на нейните години, с къдрава кафява коса, потник, който едва скриваше тялото ѝ и панталонки, които май се водеха по - скоро колан. Но това беше Джаки, едно диво и изключително непукистично настроено младо, красиво същество. - Как си? - попита тя премлясквайки с дъвката си.

Хейт се ухили дяволито, а после просто стана, заставайки права на капака на колата. В този момент зад Джаки от нищото се показаха още пет човека. Три момичета и две момчета. Всички бяха оборудвани с най - различни инструменти. Лопати, мотики, лостове и други неща, които биха били опасни за една кола.

- Нека да отпразнуваме последния ти ден на свобода! - Джаки се ухили.

Хейт скочи на земята и удари бухалката заканително в дланта си, а след това отново се усмихна дяволито. Джаки наддаде победоносен вик и с всички сили удари предното стъкло на една кола. То се разпръсна на парчета, а в следващият момент вече всички трошаха остатъците от вече натрошените превозни средства в моргата.

Хейт трошеше без милост. Все пак тази бухалка...о, тази бухалка. Нямаше никаква милост.

Момичето беше във вихъра си. Все пак това бе последният му ден на свобода. Не че след него щеше да влезе в затвора или нещо подобно, не това, което щеше да се случи, специално за нея беше далеч по - ужасно от това да бъде в затвора. Така беше за всички черни ангели, о да, тя бе черен ангел, а днес бе нейната церемония по назначаване. Церемония, в която се определяше на кого трябваше да станеш ангел пазител, всеки човек имаше по два ангела, един черен и един бял. Но белите с удоволствие приемаха работата си, докато за черните това значеше, край на всички тези забавления. Но така стояха нещата, когато ставаш на осемнадесет. Дори живота на ангелите не бе справедлив.

ÐÑ

Хевън стоеше пред масичката в залата, където щеше да се извърши церемонията по назначаването. Залата все още беше празна. Е не се очакваше да дойдат много ангели само най - важните. Министърът - човекът който отговаряше за всичко, което се случваше - Висшата Анджелика. Така наричаха жената, която уреждаше хората със съответните черен и бял ангел. Освен нея, на церемонията щяха да присъстват и още двама - трима, далеч по - незначителни ангели, чиято задача бе просто да стоят и да се усмихват. И накрая идваха родителите, които трябваше задължително да бъдат там, за да дадат съгласие, че пускат децата си на Земята. Но в случаят, касаещ близначките Хевън и Хейт, щеше да присъства единствено майка им. Никой от Висшите бели, никога не би допуснал възрастен черен ангел на такава церемония, какъвто бе баща им.