Rapunzel and... Donghyuck

Глава 63

Седмица по-късно нищо не се промени. Донгхюк сякаш отначало започваше да го опознава, което от една страна го нараняваше.

Джемин дълго време се въртя в леглото, но не можа да заспи. Знаеше, че Хюк е в съседната стая и едва сдържаше копнежа си да отиде и да легне при него, както правеше последните няколко вечери. Тази нощ другото момче не го повика. Явно се чувстваше достатъчно сигурно, за да спи само, но Джемин искаше да го държи в ръцете си.

Осъзнаваше, че трябва да е търпелив с него и да изчака. Само че не беше сигурен колко дълго щеше да успее да се контролира.

Светлокосия се изправи в седнало положение, поглеждайки през прозореца. Видя, че вали сняг и стана от леглото, приближавайки се. Беше наистина красиво. Небето изглеждаше оранжево, а цялата земя бе покрита с бяла пелена. Искаше му се да гледа това заедно с Хюк...

Джемин въздъхна и излезе от стаята, тръгвайки към долния етаж. Имаше нужда от чаша вода, затова се насочи към кухнята. Забеляза, че лампата е светната и предположи, че мъжа е там.

Не сгреши.

- Чичо - повика го той, за да не го уплаши без да иска.

Мъжът се обърна към него и му се усмихна, а около устата му имаше следи от кекса, който в момента ядеше.

- Хей, защо не спиш? - попита той, а Джемин мина покрай него, за да си напълни вода.

След като момчето пресуши чашата, седна до него, гледайки го за кратко.

- Не знам. Не мога да заспя - отговори Нана.

- Нещо тревожи ли те?

- Какво може да ме тревожи? Хюк, разбира се.

Мъжът преглътна хапката си и му подаде подноса с преполовения кекс, давайки му и вилицата.

- Вземи. Помага.

Джемин кимна благодарствено и опита от сладкиша.

- Искам да те питам нещо - каза той, след като помълчаха известно време.

- Кажи.

- Какво стана с бащата на Хюк?

Джемин незнайно защо искаше да разбере това.

- Нищо - чичото на Донгхюк сви рамене. - В затвора е.

- Какво? - изуми се момчето.

- След инцидента с Донгхюк, лично го обвиних и го съдих. Не можех да позволя да се измъкне просто така.

- Но...

- Следите по тялото на Хюк бяха достатъчно доказателство, а и показах снимката, която му беше изпратил тогава. Това ли те притеснява?

- От части да - призна Нана. - Просто... Знам, че ако Хюк е в опасност, този път ще го защитя. Ще направя всичко възможно да не повтарям грешката си.

- Ти си добро момче, Джемин - похвали го мъжа, при което той се смути. - Знам, че искаш единственото доброто на Донгхюк и ти имам доверие. Имаше причина да постъпиш така, не те съдя.

- Да, но... Все още се чувствам виновен. В онази нощ... Не биваше да го оставям така и да му говоря онези неща... Той не го заслужава.

- Всички правим глупави неща от страх, че любимите ни хора ще пострадат. Не се обвинявай. И двамата преживяхте достатъчно.

Джемин сведе глава, тъй като не искаше да показва сълзите си.

- Искам да съм с него. Само това - изхлипа той. - Нищо друго.

- Знам, синко, знам.

Сърцето на светлокосия забърза ритъм, щом чу обръщението му и го погледна.

- Надявам се, нямаш против да те наричам така - усмихна му се той и се изправи. - Отивай да си лягаш, късно е.

Мъжът излезе от кухнята, но Нана остана още малко. Може би трябваше да спре да се тревожи. Тайно се надяваше Донгхюк да си спомни за него, но трябваше да му даде повече пространство и да не го притиска. Въпреки че беше нетърпелив, щеше да чака колкото е нужно. Беше му достатъчно дори да е близо до другото момче. Радваше се на компанията му и можеше да се наслаждава на гласа му. Не биваше да се оплаква, само защото беше егоист и го искаше толкова много.

Все пак имаше само един Донгхюк. И той го обичаше наистина силно.

×××××××

Коя е любимата ви песен? ~

(Или поне кажете тази, която слушате най-много напоследък)

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙