Rapunzel and... Donghyuck

Глава 27

Джемин се увери, че родителите му спят и излезе по най-тихия начин. Хладният нощен вятър го удари в лицето и го накара да потрепери. Заключи вратата и включи телефона си, проследявайки този на Хюк.

Вървя известно време и щом се оказа на главна улица, вдигна ръка, спирайки едно такси. Качи се и каза адреса на шофьора, който го изгледа малко странно, но кимна и потегли.

Джемин съвсем бе забравил за факта, че е сам навън. Изобщо не се чувстваше изплашен и единственото нещо, за което мислеше, беше как по-бързо да стигне до Хюк. В мига, в който чу гласа му и усети страха му, всичко друго напусна съзнанието му. Донгхюк беше по-важен от всичко.

Дори не знаеше дали шофьора кара в правилната посока, но след известно време най-после колата спря. Джемин плати и слезе, разбирайки, че се намира пред някакви квартални магазинчета. Огледа се за червенокосото момче и след това сведе поглед към телефона си, проследявайки сигнала от неговия. Стигна пред една задънена уличка и присви очи, виждайки позната фигура в мрака.

- Хюк? - повика несигурно той.

Дребното момче надигна глава и се изправи на крака. Донгхюк не можеше да опише облекчението, което изпита, щом го видя. Не успя да се спре и изтича към него, прегръщайки го силно.

- Н-нана... - изхлипа той, заравяйки глава в гърдите му.

Джемин не се двуоми повече и уви ръце около тялото му, притискайки го към себе си.

- Ти дойде - каза Хюк през сълзи, сякаш не вярваше, че е истина.

- Да - кимна той. - Тук съм, Хюк.

- С-страх ме е...

Раменете на Хечан се тресяха, докато той плачеше в обятията му. Високото момче помилва косата му нежно, доближавайки устни до ухото му.

- Всичко свърши - увери го той. - Вече си в безопасност.

Червенокосия затегна захвата си около него и едва след няколко минути започна да се успокоява. Джемин му шепнеше мили нещо, опитвайки да го накара да се чувства по-добре.

Нана се отдръпна леко и хвана лицето му в шепите си, за да го погледне.

- Какво е това? - намръщи се той, забелязвайки подутата му буза.

- Нищо - Хюк извърна глава и видимо потрепери.

Джемин го пусна и свали палтото си, намятайки го с него.