Rapunzel and... Donghyuck

Глава 61

Докато пътуваха, Джемин не можеше да спре да мисли. От къде доби такава смелост, че да се изрепчи на баща си? Никога преди не си бе представял да направи нещо подобно, а сега...

Вината, която го изяждаше жив всеки ден, беше по-силна от това, но сега се зачуди дали бе постъпил правилно. Донгхюк или не го помнеше, или го мразеше. Не знаеше дали е готов да се изправи срещу истината и срещу бурите, които бушуваха в любимия му.

Времето мина неусетно и вече се намираха пред къщата. Двамата излязоха заедно от колата и Джемин го последва до входната врата.

- Скъпа - провикна се мъжа, - имаме гост.

Жената се показа от всекидневната и погледна изненадано към Джемин.

- Здравейте - поздрави той леко смутено.

- Здравей - отвърна тя и след секунда се усмихна. - Радвам се да те видя.

Момчето истински се учуди, когато тя се приближи и го прегърна.

След като се отделиха, го погали майчински по лицето, карайки го да се почувства като у дома.

- Къде е Хюк? - попита мъжа.

- В задния двор - каза тя.

- Какво? - намръщи се той.

- Спокойно, наглеждам го. Каза, че иска да прави снежен човек.

Джемин погледна с очакване към по-възрастния.

- Може ли да... - поде той несигурно.

- Какво чакаш още? Върви - подкани го мъжа и го тупна по рамото.

Нана кимна припряно и заряза сака си в коридора, тръгвайки право към вратата, водеща до задния двор. Излезе навън и се огледа, а след миг го забеляза.

Донгхюк бе приклекнал с гръб към него и правеше огромна снежна топка. Джемин предпазливо се приближи, не искайки да го изплаши. Не знаеше какво да очаква, но едно знаеше със сигурност. Искаше да бъде до него въпреки всичко. Каквото и станеше в този момент сега, не беше важно. Дали Хюк го помнеше, или не, нямаше значение. Да, ако трябва, ще започнат отначало.

Донгхюк чу хрущенето на обувки в снега зад гърба си и погледна с периферното си зрение, очаквайки да види чичо си, който сутринта бе тръгнал към града много рано по незнайна причина.

Само че зад него не стоеше той. Хюк изцяло обърна глава, а после се изправи рязко, отстъпвайки крачка назад.