Passionate Promise

3

Гледна точка на Taehyung

Веднага, след като Jin ми изпрати местоположението на телефона на момчето се запътих натам. Да бъда честен бях изненадан от факта, че се намираше в "Тъмната" част на града. Това бе място, пълно с изоставени сгради, станали обежище на алкохолици, наркомани и бездомници.

Останах още по-изненадан от гледката на танцуващото момче, на която се натъкнах, търсейки из една от сградите, която телефона ми показваше.

Той танцуваше толкова плавно и лежерно, сякаш се движеше като вода. Стоях и наблюдавах сигурно вече 5 минути без да мога да отделя поглед от него.

Нещо в мен трепереше от вълнение. От вълнението да видя него. Полепналата тениска по така добре оформените му гърди, потта, стичаща се по челото му, задъханото му дишане и.... Kim Taehyung, какво по дяволите си мислиш?

Мислите ми бяха прекъснати от движенията на момчето, станало причина за тях. Най-накрая бе свалил слушалките от ушите си. Несъзнателно се озовах зад него и тъкмо щях да го докосна... И той се обърна.

-Пак се срещаме, миличък! - веднага се осъзнах и се усмихнах подло.

-Какво търсиш тук? - той беше видимо изненадан, все още дишайки тежко.

-Това е въпрос, който аз трябва да ти задам! - скръстих ръце пред гърдите се. - Този квартал не е за госпожички!

-Не отговори на въпроса ми! - отметна косата си назад.

-Какво те интересува аз какво правя тук! - отговорих сопнато. Много мразех хората да ми се бъркат в живота.

-А това е отговора, който аз трябва да ти дам. - отвърна преспокойно той, което допълнително ме изнерви. - Следиш ли ме?

-Теб? - засмях се. - Хайде не ставай смешен! Има сто пъти по-интересни неща от теб, момчето ми. - продължих, като разроших мократа му коса. - Хайде прибирай се, да не настинеш, защото мама ще ти се скара.

В следващия момент бях притиснат в стената, а яката на ризата ми бе хваната от него. И ето, че се сетих за името му. Jimin ми го бе споменал - Jeon Jungkook!

-Посмей да кажеш още една дума и си мъртъв! - процеди той през зъби.

-Не са ли те учили на уважение към по-големите? - продължих аз.