Passionate Promise

6

Гледна точка на Jimin

Момчето, което влезе заедно с брата на Hoseok ми беше много познато, а когато то вече излезе и Yoongi го извика по име се сетих от къде го познавам. Това Jeon Jungkook ли беше? С него ли се бъзиках по чата?

- Знаеш ли, аз също мисля да тръгвам... Стана ми неудобно, че им развалихме уговорката! - смотолевих и се отправих към вратата, вече чертаейки план за действие.

- Jimin!! - извика ме Hobi - О стига де! На теб пък от кога ти пука за хората?!?

Игнорирах виковете му и излезнах, оглеждайки се на къде беше тръгнал Jungkook. Бингоо!

Тъкмо се каних да дотичам до него, когато ченето ми увисна. По дяволите! Проклетата кучка Chaeyoung!

Наблюдавах как умело му се "лепна" и започна да го оплита в мрежата си, както направи и с мен преди време...

В следващия момент Jungkook беше на земята, а самодоволството се настани на лицето ѝ. Нямаше да ѝ се размине този път!

Бавно извадих пистолета, прикрепен скришно за колана ми и се приближих. Тя се опитваше да го изправи, но без успех. Издърпа го в една от малките улици, което ми хареса още повече. Нямаше да има сцени на улицата!

- Малко помощ? - попитах ухулено, а усмивката ми порасна до ушите, когато тя се обърна и опрях пистолета е главата ѝ.

- Park Jimin... - процеди през зъби тя. - Какво за Бога правиш тук?

- Щях да те питам същото, особено когато те видях с хлапака! Обяснение, сега! - продължих, успявайки да задържа хладнината в гласа си.

- Не ти дължа такова... - промълви след дълга пауза. Погледнах към малчото, който още лежеше в безсъзнание.

- При нея ли го водиш? Още продължаваш да ѝ играеш по правилата, въпреки че предложението ми тогава беше сто пъти по-безопасно за теб... - пистолета стоеше все така опрян в главата ѝ, което явно не я притесняваше особено. Знаеше, че няма да имам смелост да натисна спусъка. Бях слаб...

- И какво щях да получа, ако бях приела? Трябваше да се обърна срещу нея... А тя ми подаде ръка, когато ти ми обърна гръб! Предаде ме, без дори да се замислиш за последствията, които получих. Мислиш ли, че ще ти се доверя толкова лесно и да тръгна след теб?! - очите ѝ горяха от ярост, а гласът ѝ изпълваше тишината. Но беше права. Непоносимо права... Аз бях сгрешил.