Passionate Promise

8

Гледна точка на Jungkook

На следващия ден, след като вече бях доста по-добре, още от сутринта започнахме да претърсваме всички възможни документи, които намерихме. Yoongi и Hoseok спаха у нас, защото ги беше страх да ме оставят... По-точно Yoongi принуди брат си да стои с нас, за да е сигурен, че утре ще започнем веднага с ровичкането в "архивите" на семейство Jeon.

Преровихме всичко... Сметки, бележки от кредити, документите на всички членове на семейството, договорите за купуването на имота и озаконяването му и единственото нещо, което успяхме да разберем бе, че баща ми е имал приятел на име Kim Dohoon, с който са работили заедно. Знаех, че баща ми е бил търговец, но така и не научих на какво... В тези документи също не открих отговора. Радвах се, че бях запазил тефтера с номерата на "колегите" му.

Вече минаваше 16:30, а Taehyung още не се беше обадил. Очите ме боляха, предполагах че и двамата братя са изморени. Бях в коридора, отворил вратата на един от килерите и претърсвах нещата там. Yoongi беше в стаята на родителите ми, а Hobi претърсваше другия килер на етажа. До обяд бяхме прегледали тавана и мазето... Не ни оставаше още много!

Реших да проверя до къде са стигнали и се насочих към Hoseok. Той тъкмо подреждаше кашоните.

- Откри ли нещо? - попитах, клякайки до него.

- Нали се чудеше дали има някъде контактите на роднините ти? - кимнах и той продължи - Намерих тетрадка, пълна с номерата и адресите на близки и далечни роднини и приятели на семейство Jeon...Майка ти е била умна жена...

Той ми подаде дебела червена тетрадка с твърди корици. Разгърнах я и вътре беше изпълнено с информация за местоположението на хора, които последно бях виждал на погребението... Побързах да прогоня спомена от този ден

- Намерих и три дневника...Е, поне предполагам ,че са дневници, защото са заключени с катинар. Търсих ключа, но не можах да го намеря. - когато вдигнах поглед от червената тетрадка в ръцете му си почиваха три малки черни бележници...Това бяха на мама. Сърцето ми се сви от болка при спомена за нея, пишеща в дневника всяка вечер преди да заспи.

- Виждал съм ги преди. Седяха на нощното ѝ шкафче, но така и не разбрах защо са били. Трябва да намерим начин да ги отключим.

- Yoongi до къде го докара с търсенето? - попита ме той.

- Не знам. Първо при теб дойдох, защото нищо не можах да открия в другия килер... Отново само снимки.