Сладост и горчивина, радост и тъга или просто казано любов. Две гледни точки, две контрастни чувства, но много емоции.
Аз мисля че противоположните епитети описващи любовта показват резултата от това усещане. Сладко по време на радостните моменти, но и горчиво през лошите. А понякога дори и то е приятно.
Сладостта това трябва да са хубавите моменти, изпълнени с приятни чувства и любими хора. А може би това, както Сафо мисли, е просто когато този когото обичаш е пред теб и ти говори. Сладост, когато се казват сватбени обети, когато чуеш първия детски плач, когато просто си щастлив с някого. Но това ли е цялото лице на този "красив епитет"? Защо тогава когато някоя торта е твърде сладка, не е вкусна? И защо всичко понякога се превръща в една голяма "сладка" фалшива игра?
Горчивината пък се предполага да представя мъката, тежката страна на любовта. Тъжните моменти. Скандалите. Предателствата. Когато се чувствате самотни, а в действителност стоите един до друг. Когато просто не знаете как да се обичате. Това ли е горчивината? Защо всичко трябва да бъде черно или бяло? А защо хората пият кафето си без захар, когато и то е горчиво?
Аз мисля че не всичко е предначертано точно по конец и една дума може да се приеме и разтълкува само по един начин. Всичко зависи от обстоятелствата, моментите и хората.
Сладостта в големи количествата е горчива, а горчивината, тя е сладка за тези, които могат да я изтърпят.
DU LIEST GERADE
ЧУВСТВА
Kurzgeschichten"Тялото на човек е лък, а думите и дъхът са стрелите на този лък. Когато стрелите си отидат-лъкът не върши никаква работа! "
