Виждах те за няколко дена. Не говорихме нито веднъж. Въпреки това се влюбих в дълбоките ти мрачни очи. В съдбата ти. В трудностите, които си преживял. Влюбих се в характера ти, който дори не познавам толкова добре. Разменихме си погледи няколко пъти. Така се и сбогувахме, без глас. Знаех че няма да те видя повече, но въпреки това упорствах. Знаех само първото ти име, някой подробности от живота ти и в кое училище учиш. Започнах да те проучвам, да намеря фамилията ти, за да те търся в социалните мрежи. Открих някой твои снимки в гугал, фейсбук профилите на учителите ти и на някой приятели. Е в крайна сметка успях. Бях наистина въодушевена. Въпреки че това беше само първата минута. Защо ли? Ами не беше точно това което очаквах. Имаше доста снимки, доста момичета (много по-красиви от мен). Доста ревност от моя страна. Бях разочарована. Бях тъжна. После бях и ядосана, но не на теб, а на себе си, на начина ми на мислене. Държах се егоистично, мислех само за себе си. Ти живееш в друг град, съдбите ни са много различни и осъзнавам, че връзка от разстояние нямаше да се получи. Аз трябваше да се радвам за теб. За това че си открил приятелите си. Надявам се те наистина да са достойни за теб. Защото ти заслужаваш повече отколкото, някои други. Заслужаваш повече от мен.
Е след като го осъзнах съм щастлива за теб. Да продължавам да ревнувам, да те сънувам, да мисля за теб, да разглеждам снимките ти, но се радвам искрено.
С много надежда някога да те видя отново,
Черното момиче.
. -До момчето, което никога няма да имам.-
ESTÁS LEYENDO
ЧУВСТВА
Historia Corta"Тялото на човек е лък, а думите и дъхът са стрелите на този лък. Когато стрелите си отидат-лъкът не върши никаква работа! "
