Страх. Не съм много сигурна какво е това, въпреки че го изпитвам постоянно.
От най-малкия и смешен страх до момента, в който съм в шок и изпадам в паника.
Страхувам се да предприема, каквото и да е. Притеснявам се какво да облека, да кажа, за да ме харесват и да не звучи тъпо. Боя се от паяци. Притеснявам се да кача нещо, което съм написала, за да не се разочаровам от резултата. Страх ме да взимам важни решения. Притеснявам се да не загубя някой от близките и приятелите си. Страхувам се от това родителите ми да не се разделят. Боя се да се запиша на танци, въпреки че това е мечтата ми от малка.
Познавам страха във всякакви форми и пак не знам какво е това. Чувство на свиване на корема, на треперещи ръце, на туптящо сърце, на безнадеждност. Но това са признаци на други неща. Любов, тъга, изненада, напрежение, радост, притеснение, а явно и на страх.
В днешно време животът ни поставя в много страшни ситуации. Не е безопасно да се разходим нощем, защото постоянно съобщават за ограбени, изнасилени, пребити, намушкани и дори убити.
Страхът ни пречи да живеем пълноценно, но и той, както любовта и тъгата е част от нас. Ако не се страхуваме няма да обмисляме добре решенията, които взимаме,. Ако никой не се боеше, всеки щеше да прави, каквото си иска. Нямаше да има ред.
Това са двете крайности, в които човек не иска и не трябва да попада. Той е нужен, но не в прекалени количества. Да бъде в правилните пропорции.
Страхът е всичко и нищо едновременно.
StarDDV: Искам да се извиня за всички грешки, които допускам при писането. Знам че не ме бива, но се надявам това да се промени в бъдеще.
VOUS LISEZ
ЧУВСТВА
Nouvelles"Тялото на човек е лък, а думите и дъхът са стрелите на този лък. Когато стрелите си отидат-лъкът не върши никаква работа! "
