A dream come true

(1)

Бях на летището в Лос Анджелис, докато чаках най-добрите си приятелки- Джулия и Лора.

-Хей, Криси!- извика някой зад мен. Когато се обърнах, видях Лора и Джули да идват към мен, носейки по два куфара.
-Здравейте! Да тръгваме, за да не изпуснем полета! Защо се забавихте толкова?- казах, отивайки да ми проверят билета и паспорта.

∆Два часа по-рано∆

- Мамооо! Да тръгваме защото ще закъснея.- Провикнах се от входната врата на къщата.- После ти ще ме караш до Корея. Не знам как ще минеш през океана, но ако се забавиш още малко, гледай да измислиш начин.
- Каква вина имам аз, че ти се успа?
- Знаеш каква съм, защо не ме събуди?- Мама е права, вината си е моя, но все пак можеше да провери дали съм будна.
- Взимай ключовете и отивай към колата бързо, след малко идвам!- каза майка ми, тичайки из апартамента като някаква откачалка.

Излязох, натоварих багажа си и седнах на мястото до шофьора.

- Да бях си извикала такси.- прошепнах сама на себе си, но в същото време мама се качи в колата.
- Чух това, Лора!
- Радвам се! Хайде тръгвай вече.

Та казвам се Лора,  на 19 съм, родена съм в Лос Анджелис. Обичам да танцувам, правя го от 10 годишна , ходя на фитнес, нищо че от време на време ме мързи, но все пак. Когато става дума за точност, не ме бройте- или ще се успя, или ще забравя нещо и ше трябва да се върна, но се старая да се поправя. На път съм да сбъдна най-голямата си мечта, най-голямата НИ мечта- на мен и моите приятелки.

∆

- Ставай вече трябва да закусваш и да тръгваме, за да не си изпуснеш полета.- Прошепна нежно баща ми в ухото.
- Да, да ставам.- Станах от леглото, но с много мъки.
Оправих се и слязох за закуска.
- Добро утро, мамо.
- Добро да е, сядай да закусваш и да тръгваме.
- Слушам и изпълнявам.

....

Вече бяхме на летището и си казвахме чао.
- Джулс ще ни липсваш много.
- Мамо не преувеличавай, вие ще дойдете след две седмици.
- Права си, да, трябва да се стегна.

Чух някой да тича зад мен и се обърнах. Лора тичаше със всичка сила към мен.