A dream come true

(10)

Излязохме от залата им, отидохме в нашата и репетицията ни започна.

Иии отново пет часова репетиция, след която никоя от нас нямаше сили и седнахме на земята. Всяка с шише вода в ръката си.

Л: Най-накрая завършихме танца. Мислех, че ще отнеме повече време, но ние успяхме.
К: Утре да кажем на Джису, че сме напълно готови с песента и танца.
Х: Днес сме прекалено изморени, но утре задължително започваме останалите песни.
Л: Към тях трябва също да има хореография, нали?
Дж: Не към всички.
Л: Моля ви пишете само балади. Те със сигурност няма да имат хореография.
К: Ааа, не се знае.

Засмяхме се на физиономията на Лора, която приличаше на дете, на което току що са му казали, че няма да влиза в пясъчника.

Л: Шегата настрана. Трябва да напишете песните възможно най-бързо, за да можем да направим хореографии. Знам, че няма да е лесно.
К: Ще направя всичко възможно до края на седмицата да съм готова с три/четири песни.
Х:Аз също. А на коя дата е благотворителния концерт?
Дж: На 20 ноември. Има месец и няколко дни до тогава.
К: До тогава ще сме готови. Не се притеснявайте.

Така в разговори на тема песните, които трябваше да напишем, бяхме готови с половин песен. Това е напредък.

Вече беше късно, но ние все още бяхме в залата и чакахме момчетата. Попринцип свършват преди нас, но днес явно и при тях е по-натоварено. Не ги бяхме виждали откакто започнахме с танца. Реших все пак да пиша на Юнги, но едва ли щеше да ми отговори.

Принцесата: Кога ще приключвате?

За мое учудване, ми отговори почти веднага.

Юнги: Предполагам след около 10 минути.
Принцесата: Чакаме ви!❤️
Юнги: ❤️

Оставих телефона на пода.

К: Ще дойдат след 10 минути някъде.
Л: А какво ще правим след това.
Х: Колко е часът?
Л: Ммм шест и половина минава.
Дж: Ще попитаме момчетата после, ако искате? Може да се разберем нещо.

Телефонът ми светна. Имах съобщение от Юнги.

Юнги: Излез за малко.
Принцесата: Къде?
Юнги: Излез от залата. Пред тоалетните сме.
Принцесата: Какво сте намислили пак?
Юнги: Ела бързо. Ще разбереш след малко. Не казвай на никого.

Л: Кой ти писа?
К: Юнги, ще се забавят. Много ми се ходи до тоалетната.

Между другото това беше самата истина. Това какво ще правя след това, е друга тема. Излязох от залата и видях момчетата пред тоалетната в края на коридора.