A dream come true

(15)

Чим: Харесва ли ти?
К: Разбира се, че ми харесва.

Прегърнах го отново.

Чим: Хайде да влизаме.
К: Ама не съм облечена подходящо.
Чим: Спокойно тази конюшна е на Bighit и вътре има екипировка за всеки от компанията, а от скоро и за теб и момичетата.
К: Ууу, наистина ли? Благодаря ти, за не знам кой път вече!
Чим: За теб бих направил всичко.

Влязохме вътре и Джимин ми даде нужната за езда екипировка, както взе и за себе си. Заведе ме до една стая, явно съблекалня.

Чим: Влез и като си готова отиди и си избери, който си поискаш кон.
А аз отивам в другата съблекалния.
К: Добре!

Облякох се и отидох, за да си избера кон.

Видях, че и Джимин вече е готов, преоблякъл се е и е оседлал прекрасен кафяв жребец.

К: Прекрасен е! Как се казва?
Чим: Камелот.

Чим: Ти избра ли си?
К: Амиии..

Пообиколих още малко и щом видях една прекрасна черна кобила очите ми светнаха.

К: Тя ще е! Афродита!

Казах тихо все още възхищаваща се на красотата на животното.

Оседлах я и Джимин ме поведе на вътре в гората.

К: Искам да те питам, защо компанията има конюшня?
Чим: Да ти призная честно и аз не знам. Още преди да дебютираме  ни казаха, че имат конюшня. От тогава от време на време идваме тук. Харесва ли ти?
К: Много! Не съм яздила от малка. Камелот твой ли е?
Чим: Мхм! Всеки си има кон.
К: А Афродита, на кого е?
Чим: На никого! Щом вие подписахте договор, компанията се сдоби с още четири нови коня, които са един вид като подарък от компанията за труда.
К: Искам я!
Чим: Твоя е!

Качихме се на конете. Разхождахме се по красива пътека в гората, обсипана в есенни листа.

Чим: Къде се научи да яздиш?
К: Като малка ходих при една семейна приятелка, която си има конюшня. Заедно с дъщеря ѝ бяхме много близки приятелки. И един ден тя ме покани да отида с тях. Никога няма да забравя първият кон, който яздих- Сивка. Извинявай, сигурно ти надух главата. Лош навик ми е, говоря много.
Чим: Приятно ми е да те слушам.

Усмихна се сладко.

К: Сега в началото още не си свикнал, но по-нататък ще ме молиш да млъкна.
Чим: Съмнявам се!
К: Ооо ще видиш. Състезание до конюшнята?

Без да казва нищо тръгна бързо.с коня в посока конюшнята.

К: Няма начин. Аз ще съм първа.

Прошепнах си и тръгнах след него.

Когато стигнах пред конюшнята, той вече ме чакаше с голяма усмивка.

Чим: Победих! Яд те е, нали?
К: Не беше честно. Ти тръгна много преди мен.

Мрънках на шега.

Чим: Може и така да е, но все пак бях първи.
К: Щом така си мислиш, добре.

Слязох от коня си и все още, правейки се на сърдита, влязох в конюшнята.

Чим: Ее, стига де. Просто се шегувах.

Жалваше се зад мен, а аз едва се сдържах да не се изсмея. Скрих се в една от конюшните, като взех кофа с вода. Знам, тъпо е да го поливам с вода, но не съм достатъчно гадна, за да направя нещо друго. Видях го, че наближава и.....

Иии отново се забавих с качването. Надявам се да ви хареса.