2!3! •Taegi•

🌸13🌸

•При Юнги•

Не мога да повярвам, че аз трябва да пазя крадеца. Ще падне игра. Оллл те ми дадоха и адресът му. Айдеее. Стана играчка тука.

Започнах да вървя към парка но отново получих съобщение.

- Пак ли е от онзи?

Отключих телефона си и видях че пак е непознатия номер.

Unknown number:

Местоположение: Централен парк Сеул.

- Какво по...? Но това не е моето м-...да не е на кучкаря? Айдее.

Усмихнах се и се запътих към централния парк който не беше никак далеч.

Както си и мислех, след 10 минути бях стигнал. Прескочих високите порти и започнах да се оглеждам за кучкаря.

Докато се разхождах, забелязах една позната фигура.

- Кучкаря....- казах тихичко като се скрих зад един храст. Все пак не трябва да ме вижда.

Той седеше на една доста добре осветена пейка до едно дърво. Това дърво пазеше завед, а и когато валеше дъжд можеше да се скриеш пак големите му клони.

Но той плачеше....защо? Да не би да...ол може би е заради родителите му.

Стана ми много тъпо. Моите родители постоянно ме глезят и обгръщат с любов, а той...си има само брат си. Поне има някой до него.

- Горкичкия...

Явно го казах прекалено силно, нищо че шепнех. Той се обърна в посока на мен, но май че не видя че съм зад храста. Сега забелязах колко много си личи че е плакал. Очите му са подпухнали и то много. Целият е зачервен и подсмърча.

- К-кой е там?- попита с леко треперещ глас Техьонг.- Ако не излезеш аз ще дойда! Не ме е страх!

След като не му отговорих си помислих че ще си върне на пейката, но тези мои очаквания изчезнаха щом усетих юмрук да удря корема ми.

Строполих се на земята, от което леко изохках. Свих се на топка докато държах одареното място с ръка.

- Р-русокоското? Ти ли си бил?! Защо си тук?

Бавно се изправих и отидох да седна на пейката. Видях че той стоеше изправен до мен с кръстосани ръце пред гърдите.

- Защо беше зад храста? Какво искаш от мен!

Ох сега какво да му кажа?  "Ол дявола ми каза да те пазя като кръстник пазител за да не пострадаш." Много смислено звучи нали?

- Просто се разхождах и те видях. Исках да видя какво правиш и се скрих. - погледнах надолу като прехапах устна от болката в корема. После го погледнах като видях че пак плаче. - Хей хей хей! Защо пак плачеш! Моля те спри!

Изправих се леко като още държах вече получилата се рана на корема ми. Приближих се до него и тамън щях да го прегърна, но той ме избута.

- Не си мисли че можеш да ме утешиш русокоско.- каза той като леко се засмя накрая. Усмихнах му се и го потупах по рамото.

- Може ли да се запознаем официално? Аз съм Юнги. - подадох едната си ръка като изчаках да я хване.

Той се поколеба, но я обхвана с малката си ръка и леко я стисна.

- Ким Техьонг.- усмихна се леко като избърса сълзите си.

И приктитието ми е преебано. Но казват че всичко започва анонимно. Нали? Абе нз.