Техьонг се смееше толкова много, че щеше да падне на земята и да почне да се търкаля.Кук му бе показал видео на една котка която си беше заклещила главата в един буркан и беше на задните си лапи и се клатеше като ненормално.
- М-моля те...н-нека го видя още веднъж!- замоли се Техьонг на Кук който просто се хилеше като дебил на изражението което бе направил по големия.
- Добре но само още веднъж!
Кук пусна клипчето още веднъж и щом котката се появи Техьонг се изсмя толкова силно, че всички в парка го погледнаха по най странния начин. Даже се чуха и тихи псувни.
Те бяха седнали в парка и ядяха от сладоледа си, а този на Техьонг бе паднал на земята от толкова много смях.
Кук само се наслаждаваше на гледката. Смеха на Техьонг беше, като въздуха който му трябва за да диша. Беше звъннлив, а понякога докато се смееше набръчкваше носът си. Беше най очарователното нещо което бе виждал.
- Ехо? Куки!
Техьонг разтърси приятеля си, а самия Кук го погледна в очите. Явно се беше изгубил в мисли за по големия.
- Искаш ли да отидем в едно много хубаво кафене? Там работи брат ми. Сигурно вече е започнал, защото е 9 часа.
- Кога стана 9?!
- Да нали! И аз не забелязах кога стана толкова. 4 часа сме били заедно. Но беше много забавно. Нали Кук?
- Мхм.- Кук кимна срамежливо и погледна Те замалко.
- Добре хайде да отиваме!
Техьонг дръпна Кук за ръката и го помъкна след себе си докато Кук се изчерви, защото Те го бе хванал за ръката. Да, беше много невинен.
~~~~~~
Вече бяха пред кафенето и тамън щяха да влязат, когато някой се провикна викайки Техьонг.
- Техьонгиии~
Юнги се затича към приятелите си като им махаше.
- Юнги хьонг!
Техьонг му скочи на мечешка прегръдка като уви краката си около тялото на по големия.
Кук се смути и погледна някъде другаде. Искаше и той така да се прегръща с Техьонг.
Техьонг слезе от него и му се усмихна.
- Какво правиш тук хьонг?
- Отивах да потренирам в залата и ви видях. Искате ли да тренираме заедно?
- Да! Куки ти искаш ли?- Техьонг се обърна към по малкия и му се усмихна.
- Не мога много да танцувам но ще се опитам.
- Страхотно! Хайде да отидем при Джин хьонг!
Те задърпа двамата след себе си и влязоха в кафенето където работеше Джин.
Щом Джин забеляза брат си веднага отиде при него.
- Ким Техьонг! Как можеш да излизаш толкова рано!
- Хьонг...не можех да заспя. А пък и знаеш кое нещо ми бе казало че ще се случи едно нещо и трябваше да изляза.
Джин веднага се светна и се усмихна на брат си. Кук нямаше на представа за какво говореха, а Юнги...той знаеше всичко та даже и повече.
- Добре, вие да тренирате ли отивате? Искате ли да ви донеса фрещове? Това ще ви даде енергия.
Те се усмихнаха и кимнаха, като Джин отиде веднага да ги направи. Тримата се качиха горе като започнаха да се разтягат.
_____________________
Надявам се главата да ви е харесала! Обичам ви~
Чао~
YOU ARE READING
2!3! •Taegi•
FanfictionТехьонг не водеше един от най-щастливите животи в света, но можеше да каже, че е достатъчно щастлив щом семейството му беше до него. Разбира се, не всичко остава такова каквото е за дълго време. Той и брат му заминават за Сеул след смъртта на родите...