2!3! •Taegi•

🌸8🌸

•При Джин•

Трябваше да си намеря работа и то бързо. Все пак не може да се издържаме само със спестяванията ни които вече почти ни свършиха. Все пак похарчихме половината в този апартамент.

Щом Техьонг излезе, взех лаптопа му и започнах да търся някакви обяви за работа.

Търсех и четох хиляди станици, но нищо интересно и не е добро заплащането.

Забелях кафене което беше на добро работно време, добро заплащане и най хубавото че беше на близо.

Но жалкото беше че има само едно място, а кафенето беше известно. Сигурно вече някой го е взел.

Но не трябва да се предавам. Ако трябва ще им падна на колене. Ще получа тази работа!

Затичах се към стаята си и бързо си сложих дрехи които са прилични. Написах една бележка на Ви и я закачих на хладилника.

Бързо излязох като не забравих да заключа, защото тамън си имаме нов апартамент и да го оберат.

Бях запеметил маршрута от картата която бяха сложили на обявата и се затичах натам.

След няма 5 минути вече бях пред кафенето и отворих вратата рязко като събрах всички погледи в кафенето. Не ме интересуваше дали ме гледат.

- Тук съм за интервюто! - извиках с пълно гърло и отидох пред плота, зад който имаше едно младо момиче което се беше уплашило от мен.

Аз се наведох като се подпрях на коленете си за да си поема въздух.

След като дишах нормално, се изправих и се усмихнах на момичето.

- Извинявай, ако съм те стреснал. Тук съм за интервюто за работа.

Момичето се успокои и ми се усмихна.

- На втория етаж, по стълбите. Първата стая на ляво.

- Благодаря ви.

Запътих се към стълбите, като започнах да ги изкачвам.

Стигнах до вторият етаж, но видях че имаше стълби и за трети етаж, но там имаше табелка която малко или много ме заинтригува.

"НЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАЙТЕ!"

Гледах табелата докато един глас не ме извади от транса.

- Не е нужно да гледаш това. - каза един плътен заповеднически глас.

Обърнах се и видях мъж сигурно на моите години, с кафява коса и може би малко по висок от мен.

Аз се поклоних и му подадох ръката си, за да се здрависа ме.

- Здравейте, казвам се Ким Сеокджин.

- Приятно ми е. Аз съм Джаксън Уанг. Може без фамелиарности. Накратко ми казват Джаксън.

- Джин.

Усмихнах му се дружелюбно и той ме покани в офиса си. Дано да получа работата.