2!3! •Taegi•

🌸23🌸

Техьонг се събуди от странен шум който явно идваше от стаята на брат му.

Той се надигна и погледна часовника на нощното си шкафче. Беше 5 часа сутринта.

Техьонг се притесни за брат си и затова стана бързо от леглото си и се затича към стаята на брат си.

Когато влезе в стаята видя брат си изпотен да вика на сън. Явно сънуваше кошмар.

Той отиде до него и седна до гърчещото се тяло. Погали косата му, а след няколко погалвания брат му се успокои.

Техьонг се усмихна. Знаеше какво да направи когато брат му имаше проблеми. Той погалваше косата му и го гушваше.

Така правеше неговата майка. И затова Джин всеки път веднага се успокояваше когато Техьонг направи така.

След още 5 минутки седене и галене на косата на брат си, Техьонг излезе тихичко от стаята му като затвори внимателно вратата.

Той отиде в своята стая и светна лампата, за да може да вижда на къде отива.

Отиде до кофчежето и го отвори, като затърси днешната дата на едно от безбройните листчета.

Щом го намери, го отвори в очакване да види какво ще е стане днес.

"Бисквитка" сладка пред кафене се намира. Самотно рисува пейзажа си студен.

- Бисквитка ли?

Той се замисли за малко но после му просветна, че това е Джънкук. Все пак прякора му бе Куки.

Той веднага се облече и излезна от стаята си.

Отиде в кухнята и написа бързо една бележка на Джин, че излиза да се поразходи защото не е могъл на заспи.

Той взе телефона си и малко пари и излезе като се затича към асансьора.

Докато чакаше, една от вратите на апартаментите се затвори.

Един висок с кафява коса човек застана до Техьонг и зачака с по малкия.

Това бе Намджун.

- Хей, не е ли много рано да ходиш на училище?

- Аз не ходя на училище. А и искам да се разходя защото не мога да заспя.

- Съгласен съм, с такъв брат няма как да заспиш.

Техьонг се обърна озъдачен от това което бе казал Намджун.

- Познаваш брат ми?

- Да запознахме се преди 2 или 3 дни. И мога спокойно да каже че е секси.

Техьонг се изчерви от ярост. Да не би по големия да искаше да се възползва от брат му.

- Спокойно хлапе. Нищо няма да му направя. - каза Намджун докато гледаше в телефона си.

Техьонг се успокои и въздъхна шумно.

Асансьора дойде и двете момчета се качиха, като неловката тишина застана между тях.

- Как се казваш?- попита леко засрамен Техьонг.

- Намджун. Ами ти хлапе?

- Техьонг..

Асансьора спря, а Техьонг се изтреля от него като ракета.

Затича се бързо, а якето му се вееше показвайки добре оформеното тяло на Техьонг.

Той стигна до крастовище, а точно отсреща беше кафенето. А пред малкото кафене седеше Кук със скицник и молив в ръка.

Той изчака да стане зелено за да пресече, а след като и това стана той много бързо отиде до по малкия.

- Хей!

Джънкук подскочи и погледна към Техьонг като моментално се изчерви. И как да не се изчерви?

Техьонг беше леко изпотен което го караше да изглежда ацки секси. Блузата му беше почти прозрачна и показваше не само оформените му плочки, но и хубавите и силни гърди на по големия.

- З-здравей Те...

- Защо си толкова рано тук Куки?

Техьонг клекна пред Кук, а стегнатия му панталон оформи много добре бедрата му.

Кук започна да кашля много силно. Как можеше да се сдържи пред това?

- Добре ли си?- каза Те като започна да го тупа по гърба.

- Да, да нищо ми няма. Ами тук е спокойно, а пък и има много хубава пейка на която можеш да седнеш.- Кук започна да говори като така се бе захласнал да говори че бе забравил колко го бе срам.

Той се изкашля и леко се изчерви.

- А-ами ти?

- Не можах да заспя. Брат ми имаше кошмар и отидох при него. Но така се разсъних.

Кук се усмихна сладко и показа заешките си зъбки.

Колко е добрудушен и загрижен.- помисли си Кук.

Техьонг също му се усмихна.

- Искаш ли да се разходим?- попита Те.

- Д-да..

Техьонг се изправи както и Кук, като се запътиха нанякъде.

- Защо беше нужно да му казваш да е с Кук, господарю?

- Така трябва Юнги. Спокойно няма да позволя да ти отнеме Техьонг.

Юнги се усмихна и кимна, като се скри в сенките на уличката.