Често хората ти казват – бъди силен,
но има моменти, когато човек е безсилен.
Даваш цялото си сърце и душа,
но помни - крайната дума не е твоя…
Земният път е толкова преходен,
сякаш само миг сме тук, ала какъв!
Имаш ли достатъчно време,
да посееш семена, смисъл, светлина,
да изживееш дните в пълнота?
Всяка загуба е като шамар,
който те връща към реалността,
кара те да се замислиш:
„Достойно ли живея?
Ами ако до утре съм на таз земя?!”
Обичах ли, благодарих ли,
оцених ли малките неща,
или постоянно очите си затварям
за истинските, стойностни неща.
А кои са тези „истински” неща?
Дали за всеки са различни?
Или има нещо на света,
което винаги е свято, вечно?
И ето, скъп човек отново си отива,
красива комета, озаряваща земното небе,
а очите влажни - само те издават,
мъката на човешката душа,
но другата душа живее и след загубата,
живее в моето, в твоето, и в другите сърца.
