Когато твой приятел се прегръща
с отколешния ти омразен враг,
тогава всички клетви се обръщат
на хляб от кал и чаша с амоняк.
А той в гърба ти остър нож забива
и дръжката му почва да върти.
Кръвта ти изненадана изстива.
Сърцето в угнетение тупти.
Не вярваш, че при теб пристига адът.
Светът се рони като хоросан.
Мечтите ти човешки се разпадат
и ти оставаш невъзможно сам.
Защо, защо? Отчаяни въпроси.
Фалшивото е било отпреди.
Приятел ли? Приятелят не проси
на твоя враг пред гордите гърди.
Приятел ли? Приятелят умира,
но клетвата си пази като кръст.
Дори самият ад да го презира
и дяволът да го заплашва с пръст.
Когато твой приятел те напусне
и плюе във лицето ти без жал.
Ти плюнката му събери със устни
да я преглътнеш с дух осиротял.
И погледни напред с надежда нова,
а черното му дело не помни.
Това ще бъде противоотрова
за твоя дух през всичките ти дни.
По Коледа (не) стават чудеса!
