Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна, вместо да се намръщя,
да погаля — вместо да ударя,
да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали.
С думи са ме оплитали —
и пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.
