Не искам онази - "голямата" любов, лудата -
изгарящото чувство, трепетът, мечтите ...
Не искам обещанията, вярата, заблудата,
че такава ще е тя до края на дните...
Не искам да мечтая, в облаците да летя
и в неговия образ там да се изгубвам...
С очилата розови да гледам над света
и всичко реално в мираж да погубвам.
Не искам в очите му да търся себе си...
Не искам в ръцете му малка да се чувствам.
Не искам в плен да му давам сърцето си
и на останалия свят гръб да обръщам...
Искам онази ОБИЧ - "разумната", нежната,
която е до теб, и ти помага да си ... Ти!
Онази спокойната, тихата, небрежната...
Онази, която говори, а всъщност ... мълчи.
Искам рамо, на което да мога да плача ...
достатъчно слабо, че на мен да се опира.
Оазис в пустинята, тунел сред здрача -
стимул да вървя и ... смисъл да спирам...
Ръце, държащи се - без клетви и лъжи.
И не в облаците, а здраво - на земята!
Обич, която понася и радост, и сълзи
И сами, но заедно, градейки съдбата...
Две равни личности, не една обединена,
два живота - с цели, успехи, свобода -
допълващи се в цяло, в обич съединени:
