Girl With The Tattoos (Namjoon, Taehyung And Reader)

11

–Ъм, Джимин. Джънгкук те търсеше.
–Пф, аз не знаех, не е като да се криех зад вратата.
–Е да му бях казала, че си тук ли?
–Да не беше отваряла или да беше казала, че вече не живея тук.
–Извинявай, ама няма как да съм подготвена за всеки твой бивш.
–Добре, добре. Сега ще довърша това, което исках да ти кажа. Намджун и Юнги искат да отидем за една седмица в Китай. Изненада!
–Една седмица!? В Китай!? С теб, Джун и Шуга!? А не! Сега имам изпити и не ми се ходи никъде. Отидете вие тримата.
–Но...
–Няма "но". Ако не отидете няма да ви проговоря.
–Е, Намджун сама ли да те остави?
–Не знаеш колко много искам да остана сама за малко.
–Ох, добре. Но ако има нещо веднага ми звънни. Или кажи на Тае.
–Да, добре.
–А ето го и Шуга. Аз ще тръгвам, но преди това искам ТИ да отидеш и да кажеш на ТВОЕТО гадже, че няма да идваш.
–Пфф, добре.

Беше ми много притеснено. Вървях към колата и когато видях усмивката на Джуни, настръхнах.

–Хей, беб! Къде ти е багажа?
–Ъм, Нам-Нам-джун.
–Лоул, успокой се. Всичко наред ли е?
–Аз няма да дойда.
–Чакай. Защо. Ъм, добре. Няма да ходим. Шуга и Джимин ще отидат двамата. Аз ще остана с теб.
–Не, не, не, ти отиди с тях. Имам нужда от почивка, да поостана сама.
–Да не би аз да съм направил нещо?
–Нее, разбира се, че не. Просто така реших. Не ми се сърди.

Той ме прегърна, хвана ме и ме завъртя, после ме целуна, остави ме на земята, наведе се до ухото ми и каза:

–Искам те готова за убийствено болезнен секс. Разбра ли?
–Мхм.
–Добре чао, ако има нещо ми звънни. Обичам те!
–И аз. Чао Чими, чао Шуга.
–Чао И/Т.

Прибрах се и видях, че остават два часа до срещата ми с Тае. Отидох и се изкъпах, облякох бяла рокля и накъдрих косата си. От много време не бях обличала ролки и не се бях контела така. Бях... Хубава. Предполагам. Оставаха десет минути до девет часа. Слязох долу и обух белите токчета на майка ми. Само това ми остана от нея. На вратата се звънна и когато отворих видях Тае в костюм. Беше толкова... Елегантен и красив. Ослепителен.

–Еха, красива си. Наистина много красива.
–Благодаря, ти също. А сега къде отиваме?
–Първо ще отидем в един много хубав ресторант, после ще отидем на едно мое любимо място и после се прибираме.
–Ам, това е приятелска среща, нали?
–Да, както кажеш.