Girl With The Tattoos (Namjoon, Taehyung And Reader)

6

Когато се прибрах, Джимин вече беше по-добре.
-Хей, И/Т вече си вкъщи! Виж, направил съм кимпап. Хайде, ти сядай, а аз ще ти сложа да ядеш.
-Джимин, може ли да поговорим?
-Виж, ако е за вчера...
-Не, не, нещо става с мен.
-Какво става? Всичко наред ли е? Да не си бременна?
-Джимин, не съм бременна, влюбена съм.
-Ох, добре помислих си, че...чакай...ТИ СИ ВЛЮБЕНА!? В кой? Как така!? Сигурна ли си?
-Виж, първо се успокой и ще ти кажа всичко.
Разказах му за Намджун, за случката на тавана, за Тае...
-Толкова много се радвам за теб. Сега вече слагаш край на безразборния секс, нали?
-Относно това, мислих много и реших да си дам почивка. Няма да ходя на училище тази седмица. Ще ходя само, за да помагам на Намджун с почистването на тавана.
-Както искаш.
-Добре, аз излизам.
-Чакай, къде отиваш?
-Искам да се видя с Тае.
-Тае? Нали си влюбена в Намджун, какво ще правиш при Тае?
-Джимин, не прекалявай с търпението ми. Няма да се бавя много, а ако ще се бавя, ще ти се обадя. Спокойно.
-Добре, до после.
-Чао.
Може би трябваше първо да му се обадя. Звънах му и ми завтвори. Каква наглост. Докато вървях, той ми звънна.
-Хей, И/Т липсвам ли ти?
-Къде си?
-Нямаш търпение да ме видиш, а?
Вкъщи съм, ако искаш може да излезем или да дойда до вас...
-След 10 минути съм пред вас.
Затворих му. Забързах крачка и когато видях дома му, отидох до вратата и почуках. Когато ми отвори се шмугнах покрай него и влязох вътре.
-Ей, харесвам те, ама на обноски не са ли те учили?
-Седни до мен.
Когато седна до мен, отидох до него и го птегърнах, той ми отвърна с топла прегръдка.
-Ти имаш ли си гадже?
-Не, сам съм, но честно казано не искам сериозна връзка с някой.
-Аз също, но съм влюбена или поне така си мисля.
-Аз също съм влюбен, ама не съм сигурен понеже не съм се влюбвал досега.
-А в кого си влюбен?
-Няма значение.
-Хайде де, кажи ми, моля те!
-В теб.
-В мен?
-Мхм, а ти в кого си влюбена?
-Мисля, че станаха двама.
-Хм, кои са?
-Имаш ли нещо за ядене.
-Имам останали спагети от вчера. И стига си сменяла темата. Кои са тези двамата?
-Няма да ти кажа, ако не се наям.
-Ее, хубаво де и без това ще се счупиш.
Гледах да избегна темата, но не ми се получаваше. След като ми донесе спапегите, аз грабнах купата и тръгнах да бягам. Отидох в банята и се заключих.
–Добре, няма да те разпитвам повече, сега излизай.
Излязох и му подадох вече празната купа. Когато слезе реших да поогледам насам натам. Имаше една леко притворена врата. Май това беше стаята му, влязох вътре и се метнах на леглото, но когато се обърнах настрани, видях цялата му стена с рисунки. Но най-странното беше, че половината стена беше окачена с мои рисунки. Този човек рисува прекрасно, но защо трябва да рисува мен. Изглежда странно.
Когато го чух да ме вика, по най-бързия начин слязох долу.
–Знам, че досега беше в стаята ми, но ако още един път направиш каквото си искаш в МОЯ дом, ще се караме, разбра ли?
–Мхм.
В тона му имаше нотка гняв, ако мога да кажа дори и ярост.
Аз го гледах уплашено, а той се усмихна и каза:
–О боже, скъпа изплаших ли те? Извинявай, виж няма причина да се страхуваш от мен. Хей, обеща ми нещо. Кои са тези двамата?
–Ами единият е Намджун, а другия...
–Намджун, влюбена си в него? Ха, ама ти сериозно ли? Добре, а кой е другия, кой знае колко е смотан.
–Повярвай ми, отвратително смотан е.
–Е, кой е де?
–Ти, тъпак такъв.
–Аз ли, за момент си помислих, че нямаш вкус за момчета. Виж, скъпа от сега ти казвам, че не съм много сигурен в чувствата си, аз съм нов в това с влюбването.
–Първо, за мен това не е любов, а момент на слабост. Не съм много по тия романтики.
–Добре, а все пак... Кого избираш?
–Моля?
–Ами не можеш да лъжеш Джуни, все пак след случката на тавана...
–Ти от къде знаеш?
–Джун ми е най-добрият приятел, споделяме си всичко, е не съм му казал за чувствата ми към теб, понеже не съм сигурен какви са.
–Колко е часа?
–Един. Защо?
–Аз ще тръгвам.
–Чакай, къде отиваш?
–Чао!
–После ми звънни.
Забързах крачка, за да не закъснея. Трябваше да съм в училище от един и половина, за да помагам на Джун за тавана.
Когато се качих, не можах да повярвам на очите си. Намджун държеше цигара и пушеше, загледан през големите затворени прозорци. Отидох до него и му казах:
–Тук не се пуши.
–Аз не пуша.
Хвърли цигарата на земята и я настъпа.
–Джуни, добре ли си?
–И аз не знам И/Т.
–Какво ти има?
–Защо се правиш, че ти пука?
–Ако не ми пукаше нямаше да те питам.
–Влюбен съм И/Т, влюбен съм. Обичам те, наистина много те обичам, но ти не ме обичаш.
Аз отидох пред него, хванах лицето му в шепите ми и го целунах.
–Никога не казвай какво АЗ изпитвам, разбра ли? Обичам те и то много, но не съм сигурна в себе си.
–Знам за татуировките, знам какво си правила.
–И сега мразиш ли ме?
–О не, не те мразя. Но ще те помоля за нещо. Искам тази вечер да дойдеш у нас, ще гледаме филм и ще ядем пуканки.
–Добре, но искам да знаеш, че сега не сме заедно.
–Имаш цялото време на света, само ми кажи когато си готова.
–Благодаря ти.
–Ще тръгваме ли?
–Е, няма ли да чистим?
–Огледай се. Почистил съм целия таван и наказанието ни е отменено.
–Как? Кога? Защо? Идеално! Благодаря ти хьонг~!
–Оппа повече ми харесва.
–Добре де, оппа.
–Много по-добре.
–Окей, аз сега се прибирам и ще дойда у вас към осем. Става ли?
–Идеално! Ами, до довечера.
–Чаоо!
Когато се прибрах, отидох в стаята на Чими, за да му разкажа.
–Чими, имам среща с Монии!
Е, стига де! Защо все го хващам в такива ситуации! Чимчим мастурбираше, докато гледаше снимка на Шуга.
–И/Т! Научи се да чукаш! Винаги правиш така!
–Извинявай, аз просто исках да ти споделя.
–Добре, хайде слез долу, а аз идвам след минутка.
Честно казано, на Джимин не му е никак малък. Имала съм мръсни фантазии с него, ама никога не съм си позволявала да правя някакви нередни неща с него.

Хей, кво става бе хораа! Как сте? Аз съм добре. Мисля, че историйката не става за нищо, ама не искам да я спирам. Не обичам да имам нещо недовършено. Както и да е, утре ще има още една глава. Чао за сега! 💜😍😘😘