Girl With The Tattoos (Namjoon, Taehyung And Reader)

3

Докато вървях из празните улици ме побиха тръпки. Казват, че наоколо се навъртали всякакви хора-наркомани, травестити, изнасилвачи... убийци.
Е, какво пък. И без това напоследък живота ми е много скучен. Добре ще ми дойде малко адреналин.

Продължих да си вървя и тогава чух плач. Беше мъжки. Не се сдържах и се приближих до момчето.
–Ъм, добре ли си?
Щом вдигна лицето си бях като ударена от мълния.
Беше много, много, ама много красив. И с тези сълзи в очите...
Той ме погледна, избърса сълзите си и каза:
–За първи път на някой му пука за мен.
–Виж, аз няма къде да отида точно сега, искаш ли да те изпратя до вас?
–Ние даже не се ппознаваме, защо си толкова мила с мен?
–Повярвай ми, по принцип не съм толкова мила.
–А защо сега си мила с мен?
–Днес съм в добро настроение. Искаш ли да те изпратя или не?
–Хм, май съм късметлия, щом съм те хванал в хубаво настроение. Ще ми бъде много приятно да повървя с вас, госпожице...
–И/Т, а вашето име е...
–Таехьонг, но ме наричай Тае.
Докато вървяхме не си говорехме.
Беше ми много студено и той май
забеляза това.
–Чувам как зъбите ти тракат. Трак, трак, трак, боже толкова си сладка.
Не казах нищо, а той ми подаде якето си. Ама той какво си мисли, че като ми направи комплимент и ми даде якето си ще се влюбя в него? Аз не вярвам в любовта. За мен това е загуба на време. Аз съм само за момента, а именно-за секса.
Джимин мрази татуировките на ръцете ми, понеже са само мъжки имена. Изгубих девствеността си на 17. Започнах да татуирам имената на момчетата с които съм спала, а те са много. Целите ми ръце бяха изписани, Чими се опита да ми обясни, че това не е редно, но на темата редно и нередно направо откачах. Не беше редно баща ми да изнасилва майка ми всяка вечер, не беше редно да я убие, не беше редно той самия да се самоубие и да ме остави сама. Ако не беше семейството на Джимин, сега щях да съм сам сама на улицата.
Ето затова за мен хората са егоисти, затова единственият ми приятел е Джимин. Затова не вярвам в любовта и се утешавам по моя си начин. А това за татуировките, ами не знам защо го правя.

Когато стигнахме до дома на Тае, тъкмо щях да си тръгна, но той ме дръпна за ръката и каза:
–Може ли тази вечер да останеш при мен?
–Господи, каниш непознат човек в дома си?
–Нали се запознахме, хайде де ще ти направя рамен.
–Опитваш се да ме подкупиш с храна?
–Получава ли ми се?
–Само ако имаш и узо.
–Имам, ама как ще пиеш такъв алкохол? Момиче си.
–Ако искаш мога да си вървя...
–Не, не, не, моля те остани, добре де ще ти дам узо, ама ако се напиеш не съм виновен.
–Хубаво.

"Мислите на Таехьонг"
Поканих я, защото не исках да бъда сам, аз съм убиец. Собствения ми баща умря в моите ръце, по моя вина. Бях я видял в училище, беше с гейчето Джимин, още щом я видях, като че ли ми влезе под кожата. Косата и, очите и, устните, слабото и нежно тяло. Тя беше...перфектна. Не съм много по любовта, ама съм чувал за оная любов от пръв поглед. Нее, на мен си ми е добре самичък. Нищо де, можем да бъдем приятели. Надявам се.

"Отново при И/Т"

Щом влезнах в дома му го попитах:
–Сам ли живееш?
–Да, винаги съм бил сам. Когато бях на пет нашите заминаха и не ме потърсиха повече. Е, на мен ми е по-добре без тях.

Най-лошото беше, че знам как се чувства. Боли го, боли го да бъде сам. Аз си имах Чими, а той си няма никой.
–Стига си ми разказвал за депресарския си живот и ми дай да ям.
–Ти си много жестока.
–Мацка или кучка?
–И двете.
Когато донесе рамена бях мноого щаслива. Станах и започнах да скачам и да викам.
–Лоул, успокой се малко. Още ли искаш да донеса узото?
–Мнее, имаш ли портокалов сок?
–Имам портокалов, ягодов иии...
–Иии?
–Няма значение.
–Щом казваш... Чакай малко... Иил, Таехьон, недей така сега дее!
Той се засмя, седна до мен...прегърна ме и каза:
–Само се шегувах, извинявай.
–Прощавам ти само ако си махнеш ръцете от мен.
Той май се натъжи, намуси се и се отдалечи от мен. Уфф, бахти тънкообидния човек. Не се сдържах и за да не го гледам такъв, отидох до него, гушнах го и тогава той се ухили и започна да ме гъделичка.
–Таее, моля те, сприи.
Докато се усетя, той ме блъсна на дивана и аз бях под него. Господи, виждах в очите му...възбуда.
Тогава телефона ми звънна. Ох, благодаря ти. Той се отдръпна и аз вдигнах, беше Джимин.
–Ей, принцеске как беше секса?
–И/Т къде си?
Джимин плачеше. Ако онова копеле е виновно, ще му разкатая фамилията.
–Чими, добре ли си?
–Моля те, ела си в къщи.
–Идвам.
Казах чао на Тае и точно преди да изляза, той ме хвана за ръката обърна ме и ме гледаше право в очите. Устните ни бяха на милиметри, той се отдалечи и ми даде якето си.
Тръгнах, но когато бръкнах в джоба усетих листче. На него пишеше:
"Звънни ми когато ЧИМИ е по-добре и НЯМА да ни притеснява. ;-)"
Беше си написал и телефонния номер. Брей, много си повярва нещо. Е, какво пък. Бихме могли да бъдем приятели. И без това има място в списъка ми с приятели. О, чакай...той е празен.

Хех, този Тае! Той ми е bias wrecker и много исках да го включа в нещо такова. Надявам се да не съм преебала историята, все пак още съм в началото. Искам да знаете, че всичко се измисля в момента на писане. Ако ми хрумне нещо добавям, ако не ми хареса махам, общо взето много рисковано го карам, ама кво пък. Здраве да е.
Айде утре пак ще кача.
Обичкам ви! 😂😂😊💜