The Unfolding | JB (Bulgarian Translation)

Chapter 15

Съжалявам ако има грешки.

Justin

Слизайки надолу по стълбите, бързах да стигна вратата. Вълнение и нетърпение пулсираха във вените ми. Всеки момент, той щеше да бъде тук.

Краката ми докосваха студения дървен под и погледнах към входната врата, която беше затворена, но скоро ще се отвори. Раян ми се обади преди час и реши, че иска да види най-добрия си приятел (аз), защото е минало почти месец, откакто за последно ме е видял.

Съгласих се, само защото знаех, че ако да изляза с Раян, ще мога да разкарам определен човек от ума си. Също така факт е, че наистина той ми липсвше. Той е част от семейството, брат за мен.

Чувайки стъпки, откъснах се от взирането ми във вратата и погледнах наляво. Стоейки го вратата на кухнята, беше брюнетката.

В сините й очи имаше изненада от внезапното ми присъствие. Розовите й устни бяха извити в малка усмивка и кафята й коса беше вързана на опашка, показвайки колко приканващ беше наистина врата й.

Облизах сухите си устни и спуснах очи по тялото й. Червена рокля стигаща над коленете й, прегръщаше тялото й. Тя изглеждаше.. невероятно. Дори в обикновена, изчистена рокля - успяваше да извади красотата й. Както и ме кара да искам да разкъсам роклята й и да поставя устните си върху всяка част на тялото й.

Отърсих се от мислите си и прочистих гърлото си.

- Ъм, хей.. - каза тя с несигурност в гласа си.

- Хей. - тихо промърморих, оправяйки незакопчаните копчета на края на ризата ми в цвят каки. Погледнах към нея, намирайки я да се взира в лицето ми. Когато ме видя, че съм я хванал, тя погледна настрани.

- Отиваш ли някъде? - нежният й глас попита. Гледах я и поклатих глава.

- Не, ъм, мой стар приятел ще дойде. - усмихнах се. - Не съм го виждал сякаш от години.

- Развълнуван си, нали? - каза тя, преди да се намръщи. - Това ми напомня.. не съм говорила със Саша от много време.

- Саша? - попитах, непознатото име ме изпълни с любопитство.

- Ъм, да, съквартирантката ми. - Ава отговори.

- О. - промърморих. - Споделяли сте един апартамент?

- Да. - тя кимна. - Ние, ъм, по време на първата година делихме общежитието, но в крайна сметка цените се повишиха и двете се съгласихме да се преместим в апартамент, който би бил по-евтин от цената на общежитието.