Criminal love/Yoongi × reader

Той

Седях си най-спокойно на една пейка в парка. Идведнъж телефона ми извибрира. Имах доста известия. 

Hannah :)  Ви прати снимка. 
Min_Yoongi ви изпрати съобщение. 
TaeTae хареса публикацията ви в Instagram

Кой е Мин Юнги?  Писал ми е нещо.  Дали да провевя?  Първо ще се прибера и ще видя какво иска този.  Или кой е по-точно.

Станах от пейката.  Тръгнах към вкъщи.  Живеех сама. Родителите ми са в Токио. Не искаха да ме гледат и ме оставиха тук сама. Добре, че брат ми помага с парите. Той живее отделно, но работи като готвач. Истината е, че Джин оппа готви уникалноооо.  Затова и се виждаме често. Докато се прибирах видях колко е красив залеза. Децата все още тичаха на вън, а майките им си говориха за най - различни неща. Ех, де да беше и моето детство такова. 

Вече си бях у нас. Отворих си съобщенията.

Min_Yoongi : Чакам те пред фонтана. Не закъснявай.

Y/N : Не се познаваме. Никъде няма да ходя.

Min_Yoongi : Щом ти няма да дойдеш, аз ще дойда до вас и ще те заколя с нож.

Y/N : Добре, но не ме убивай.. Моля те

Min_Yoongi : Щом така ми се молиш 😋😋😋😋 става. Но ще има още условия които да ми изпълниш.

Y/N : Хубаво. Идвам.

Край на чата ни. 

Хвана ме страх. Кой е той?  Дори не знам как изглежда. Доколкото видях профилната му снимка във Facebook беше със зелено-синя коса. Хубаво. Ще го намеря. 

Облякох се с по-дебели дрехи. Все пак вън беше захладняло. Отключих вратата, след което излезнах и я заключих. Вървях към фонтана.
Видях момче. По-високо от мен. Изглеждаше ми точно като Мин Юнги. Имаше зелена коса. Нямаше други хора. Това означава, че това е Юнги.
- Мин..Мин Юн-юнги?  - попитах толкова плахо. Момчето се обърна и се усмихна злобно.
- О, Т/И! - бутна ме към дървото до нас. 
- Юнги.. Какво правиш?  - още ме бе страх.
- Вземи това. - подаде ми нож - искам да убиеш някой. После да ми донесеш торбичка с кръвта и сърцето му. Ясно ли е?  Имаш срок от три дни.
- А-аз не мога.. Не искам да убивам хората. Н-не е правилно. - заплаках аз. Не искам да убивам никой или нищо.
- Но ще трябва!  Искаш ли да си жива?!  - попита ме той. Ясно беше. Той е убиец. Кимнах с глава в отговор.
- Тогава. Или убиваш или аз теб убивам. - тогава той ме бутна на земята.

Толкова бях изтощена от това. Не физически, а писихически. Строполих се на земята. Просто затворих очи.

Г. Т Юнги

Т/И припадна. Идеален момент в който да я взема и заведа у нас. Доста далече живея.  Чак в другата така наречена "необитаема" част на града. Там живеят доста малко хора. Едва ли ще знае как да се прибере. Префектно.

Взех я на ръце и потеглихме. След 30 минути ходене в тъмнината пристигнахме. Отключих и поставих  Т/И на леглото си. Завих я. Влизнах да се изкъпя.

Г. Т Т/И

Събудих се в някаква стая. Не беше моята. Беше чужда. С бели стени и разхвърляни вещи навсякъде. Имаше и огромно пиано в другия край на стаята. Изведнъж Юнги излезна от банята само по хавлия закриваща краката му. Изпищях и се скрих под завивките. Чух лек смях от негова страна. Но имаше хубаво тяло. Оф Т/И какви ги дрънкаш!?  Все едно. Полудях. Вече си говоря сама.
- Хах.. Можеш да отвориш очи, коте!  - каза Юнги смееки се.
- Обле-облече ли се? 
- Да.

Отворих очи. Да точто така.  Беше се облякал.
- Защо съм тук??  Къде съм?  - започнах да го разпитвам.
- Ти ще живееш при мен. Ясно? 
- К-какво?  Но, аз.. Аз не.. Ние не се познаваме дори.. - как така!?  Той полудя ли? 
- Тук ще живееш. Точка. И ще ме слушаш. Чули? - толкова плахо изказах едно "Да".  Той се усмихна и ми нареди да лягам, защото утре съм щяла да убия първата жертва.... Никак не искам..

°°°°==°°°°°°°==°°°°°°°°==°°°°°°°°==°°°°°°°

Здр хора!  Ето една нова история. Насявам се да ви харесва. ❤💗💟💋💜💖