tears are rain.

𝐅𝐞𝐛𝐫𝐮𝐚𝐫𝐲 𝟏𝟐

Този път сивокосото момче не се грижеше за никое от растенията си, а вместо това спеше спокойно под едно от тях.
Под короната на голямо черешово дърво.
Сега бе техен ред да се погрижат за младежа, точно както той се грижеше за тях.
А Чонгкук седеше до него. Бе посмял да се приближи толкова близо до момчето, спокоен, че то ще спи за още известно време.
Така Чон можеше да се порадва на красивото лице на сивокосото създание, което бе покрито в сенчици, които листата на дървото хвърляха върху него. За миг си позволи да се почуди дали изящното, нереално изглеждащо съществото пред него не бе самотно. Очите му несъзнателно се бяха насълзили при тази мисъл.
Но Чонгкук едва ли бе подозирал, че сивокосият младеж щеше да се събуди. Клепачите му потрепнаха веднъж, два пъти, след което се и разтвориха.

Не плачи.

Чонгкук в миг се отдръпна на приемливо разстояние, думите на момчето хванали го неподготвен.
Сърцето му се разтуптя толкова силно, че бе способен да усети биенето му в гърлото си.
Думи, които не бяха негови, се изтръгнаха от устните му в пристъп на ужас преди да избяга, връщайки се обатно в дома си.

Няма да плача за човек като теб, който е слаб и отглежда цветя.