tears are rain.

February 26

Два дни по-късно, Техьонг продължаваше да се старае. Стараеше се да бъде себе си от преди.

За тези два дни, Чонгкук бе разбрал и научил достатъчно. Бе и видял достатъчно. Жената, която се грижеше за Ким бе направила всичко възможно да обясни всичко на брюнета.

Тъмната, висока кола, караща с превишена скорост. Как от вътрешността и' Техьонг бе захвърлен право в прахта като вече непотребна никому кукла. Как празнина се бе настанила в преди това греещоте му очи.

Как същите цветни и весели десени, на които Чон толкова се наслаждаваше в деня на изчезването на младежа били разпокъсани, сякаш Ким бе нападнат от звяр и как по платовете си личали пръски кръв. Кръвта на Техьонг. На неговият Техьонг.

Белезите около китките на Ким, които той така умело се опитваше да скрие от чуждите погледи, а в това число и от този на самия Чон, караше неприятно, кипящо чувство да клокочи в гърдите му. Омраза. Омраза към този, който бе посмял дори с пръст да докосне сивокосият.

Чонгкук бавно прокара пръстите си измежду косите на спящия Техьонг, усещайки как в съня му тялото му за миг се напряга и след това - се отпуска, сякаш припомняйки си чия ласка бе това.