tears are rain.

𝐅𝐞𝐛𝐫𝐮𝐚𝐫𝐲 𝟏𝟒 /// 𝐩𝐭.𝟐

На сутринта сивокосото момче, все още доста неадекватно заради наскоро пусналия го сън, отвори прозореца на стаята си, поемайки дълбоко от свежия и чист въздух навън.
Сънените му очи се отвориха малко повече, когато попаднаха върху малката червена кутийка, оставена на перваза.
Сивокосото момче я взе в ръцете си, деликатно издърпвайки края на дантелената панделка, като премахна след това и капачето, разкривайки малка бижутерна възглавничка, обгърната от тънка сребърна гривна.
Момчето погледна към тъмния прозорец на отсрещната къща, свенлива усмивка настанявайки се на устните му, преди да го осени една мисъл.

Чон Чонгкук долови звънеца на входната си врата. Той мигом се изправи, мислейки си, че е окъснял за работа и са дошли да го издирват. Слизайки по стълбите обаче, той постепенно забави хода си. Бе събота. Не бе на работа, така че тази опция отпадаше.

Брюнетът отключи входната врата и натисна бравата ѝ, отваряйки я. Чу се приглушен шум от удряне на нещо със земята, което накара Чонгкук да се стъписа. Бомба? , помисли си момчето преди да види подаръчната торбичка с мотиви на сърца. Чон изпълзя като мишка от дома си, взимайки торбичката, като след това се върна обратно в къщата, затваряйки параноично вратата зад гърба си.

Чонгкук въздъхна облекчено и надникна в торбичката, само за да открие вътре фотоапарат и картичка.

Много мило от твоя страна да ми подариш
нещо за празника. Реших и аз да го направя.
Сметнах за уместно да ти подаря апарат, за
да затвориш в снимки всички неща, които
са прекрасни за окото ти.

Тънка усмивка се настани на лицето на Чонгкук
преди да затвори картичката.

А какво да правя, когато единственото нещо,
прекрасно за окото ми си ти?