tears are rain.

February 16

Бе обикновен слънчев ден в малкото градче, където се развиваше цялото ни действие.

Слънцето огряваше дори най-забутаните квартали и техните изпотрошени неравни улички. Да вземем за пример мястото, където Чон Чонгкук се бе заврял да живее.

Само че така се изразявам лично аз, авторът.

Чон не се е оплаквал. Не знам дали е заради тишината и спокойствието или за божествено красивия си и оставящ го без дъх съсед, но и в двата случая, брюнетът не се е оплаквал.

В този така обикновен на пръв поглед ден, Чон Чонгкук празнуваше. Бе още един ден, в който можеше да се порадва на ефирното сивокосо момче, което по чиста случайност бе решило да танцува.

Лешниковите очи на сивокосото момче няколко пъти се засякоха с тези на брюнета, но този път никой не извърна погледа си и не се почувства неловко за това.

И ето ти на, искра.