tears are rain.

February 18

На Техьонг белият цвят му отиваше.
И то със сигурност. Чонгкук бе разбрал това,
още когато видя ефирното момче от прозореца на стаята си.

Ким точно в този момент правеше нещо срещу голямото огледало в стаята си, седнал на малкото столче срещу тоалетката, а очите на Чон шареха ту към огледалото, ту към Техьонг, в опит момчето да разбере какво се случваше.

И тогава той забеляза малкото несесерче пред финото момче. Те бе решил да добави грим към ежедневния си вид и Кук не се сдържа и се зачуди каква би била причината.

Сивокосото момче нанесе лека перлена пудра на лицето си, потупвайки го нежно с мека гъбичка. След това Техьонг извади от същия несесер малък, розов цилиндър, който Чон в последствие разбра, че бе гланц за устни.

Устните на сивокосото момче се изкривиха в лека усмивка, тайно в себе си знаейки, че е наблюдавано.

Това бяха нещата, които Ким използва, макар Чон да си мърмореше през цялото време, че Техьонг нямаше нужда от грим, понеже той винаги изглеждаше добре.

Потънал в мисли, Чон така и не бе забелязал, че Техьонг бе изчезнал от полезрението му и дори бе напуснал къщата.

Звънеца на входната врата го изтръгна от мислите му и брюнетът като попарен се изправи от мястото си и хукна надолу, за да не кара посетителя си да чака.

- Техьонг, какво правиш тук? - попита Чон щом отвори вратата и видя, че срещу него е именно сивокосият младеж.

- Помислих си, че е добра идея да те поканя да се пошляем заедно днес. Сбърках ли? - попита Ким, поглеждайки по-високият младеж някак засрамено.

- Разбира се, че не. - отвърна прекалено бързо Чон, затърсвайки ключовете си в джобовете на спортното си долнище. - Аа къдее.. къде ще ходим всъщност?

- Ами това.. - Техьонг сведе поглед към лъскавите върхове на обувките си. - Искам да прибера едно животинче от приюта за домашни любимци. Сам съм у дома, така че да си имам компания не би ми било в излишък.

Чон кимна в разбиране и обу кецовете си, сетне разрошвайки и косата си.

- Да вървим тогава. Какво чакаме? - отвърна той с половинчата усмивка и Техьонг можеше да се закълне, че дъхът му секна за миг.

След като Чон заключи вратата на дома си, двете момчета завървяха в мълчание, Ким крачейки както винаги с лек отскок на пръстите си.

- Е, ам.. виждам, че днес в известен смисъл си.. променил външния си вид. - Кук извърна погледа си по посока на момчето със сребристите и странно прилежно подредени коси.

За миг Техьонг се усмихна, но за Чон бе странно. Тази усмивка не бе онази обичайна правоъгълна усмивка, която получаваше от страна на ефирното момче. Беше различна. Непозната.

И все пак тя и тъмната аура, която придаваше на Те, не се застоя дори и минута. Невинността на Ким бързо се върна, а с нея и ангелското излъчване.

- О.. имаш предвид грима? Да. Реших, че малко разнообразие няма да е зле. - докато говореше, момчето завъртя сребрист кичур около един от пръстите си.

Кук заклати глава в опит да се отърси от онази представа за Техьонг, запечатала се в съзнанието му, след което отвърна:

- Не мисля, че е зле, но принципно и без грим си неземно красив. - усещайки какво бе казал, Чон извърна глава в противоположна на сивокосото момче посока.

Руменината по страните и на двамата бе очевидна.

***

Чонгкук очакваше Техьонг да си избере котка или малко куче, понеже грижите за тях бяха известни всекиму.

Само че не очакваше момчето със сребристите коси да се влюби от пръв поглед в една летяща катерица.

Чон за миг си пожела да бе катерица, защото така щеше да бъде винаги до Техьонг.

Лошото бе, че доста документи трябваше да се попълнят. Също така жената, която се грижеше, за не толкова често срещаните видове, трябваше да инструктира сивокосото момче как да полага правилно грижи за дребната животинка.

Скоро Техьонг бе свободен да си върви, взимайки животинчето със себе си, но оставяйки в приюта камара попълнени документи, изхабен химикал, нервите и търпението си.