2

815 33 46
                                    

Г.Т. Виктория
Докато вървяхме по коридорите видях нещо което не исках да виждам. Мингю (гаджето ми) да се натиска със......Субин. Не можах да сдържа сълзите си. Бо Ра и Сойон ме видяха.
Сойон:
Вики. Какво стана защо плачеш?

Момичетата видяха Мингю и кръвта на Бо Ра кипна.

Бо Ра:
Сойон, Вики. Пригответе пари с които да ме измъкнете от затвора.

Вики:
Бо Ра не е нужно да го правиш. Аз ще се оправя.

Бо Ра:
Как да не е нужно. Този боклук ти изневерява. И то със Субин. Сойон, бързо донеси ми тиган.

Сойон:
За какво ти е тиган.

Бо Ра:
Как за какво. Да фрасна оня келеш по главата и докато е в безсъзнание да го метна от скала.

Г.Т. Бо Ра
Със Сойон продължихме спора докато не чухме звънеца. Тогава разбрахме че Вики си е тръгнала. Тръгнахме да бягаме за да я намерим. Помислих си че може да се прибрала. Двете със Сойон отидохме до дома на Вики но тя не беше там.

Г.Т. Вики
Избягах от училище. Реших днес да не ходя. Докато се прибирах се блъснах в някой. Не можех да повярвам на очите си. Това беше....

Г.Т. Феликс
Тази сутрин станах по рано. Реших да се обадя на родителите си. Мама вдигна. Тя се казваше Чейонг, а баща ми - Минсок

Чейонг:
Феликс! Радвам се че се обаждаш! Как си?

Феликс:
Добре съм. Вие как сте?

Чейонг:
И ние сме добре. Знаеш ли какво намерих докато чистих стаята ти.

Феликс:
Какво?

Чейонг:
Снимка на теб и Вики от втори клас. Толкова сте сладки.

Феликс:
Мислех че си ги изхвърлила!

Чейонг:
Как да ги изхвърля? Толкова си сладък!

Чейонг:Как да ги изхвърля? Толкова си сладък!

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Феликс:
Да добре. Аз ще тръгвам така че чао.

Чейонг:
Добре. Чао скъпи. И да се обадиш отново.

Феликс:
Добре. Чао

Чейонг:
Чао. Обичаме те 😘

Феликс:
И аз вас.

Приключих разговора с майка си и реших да се разходя. Бях в парка. Носех шапка разбира се. Вървях си най спокойно докато едно момиче не се бутна в мен. Тя падна на земята. Помогнах й да стане и когато я видях не можех да повярвам. Това....беше...... Виктория...... Виктория Ким. Момичето с което споделях всичко. Момичето което чувствах като своя сестра.

Феликс:
В-Виктория

Вики:
Боже мой. Ти си Лий Феликс. Аз много съжалявам и.......чакай малко. Ти от къде знаеш името ми

Феликс:
Как да не го знам. Никога няма да забравя това име.

Тя ме гледаше странно. Да не би тя да не ме помни? Но как? Защо ме е забравила? Замислих се. Дори не осъзнах кога тя си е тръгнала.

Г.Т. Виктория
Не мога да повярвам. Видях баяса си на живо. Но за какво говореше той? Както и да е. Вървях към вкъщи. Когато бях пред вратата видях Сойон и Бо Ра заспали на пейката в двора. Тогава се сетих защо всъщност бях си тръгнала от училище. Отново започнах да плача. Сойон се събуди и ме видя. Дойде при мен и ме прегърна. И понеже Бо Ра беше заспала на рамото й тя също се събуди. Тя дойде при нас. Стояхме прегърнати известно време. Когато се успокоих влязохме в къщата. Седнахме на дивана.

Бо Ра:
Искате ли да гледаме някакъв филм?

Вики и Сойон:
Да

Сойон:
Кой филм ще гледаме?

Вики:
Вие изберете филм, а аз ще испукам пуканки.

Отидох до кухнята да испукам пуканки, но имаше един малък проблем. Нямаше пуканки.

Вики:
Момичета, аз ще отида до магазина да купя пуканки, защото явно са свършили.

Сойон и Бо Ра:
Добре.

Отидох до магазина. Когато влязох ми се щеше да не бяха идвала.....

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Това е новата глава и се надявам да ви хареса. И благодаря на stefie_9678973 че ми помогна за корицата. И ако не сте я последвали направете го. Има много яки книги. 😘

Така изглежда Мингю.

Remember me(Stray kids FF)[ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now