Г.Т. Виктория
Отидох до магазина. Когато влязох ми се щеше да не бях идвала. Мингю и Субин бяха заедно и се държаха за ръце. Бяха щастливи заедно. Отново заплаках. ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЪМ ТОЛКОВА СЛАБА😭? Субин ме видя и целуна Мингю. Тогава и той ме видя. Тръгна към мен, а аз побягнах към вкъщи. Той ме настигна и ме хвана за ръката и ме обърна към него.Мингю:
Мога да обясняВики:
Не ти искам обясненията. Не искам нищо от теб. Остави ме намира.Мингю:
Съжалявам. Сгреших като тръгнах със Субин.Вики:
Аз пък сгреших като тръгнах с теб.Мингю:
Моля те. Прости ми. Допуснах грешка и съжалявам.Приближих се към него. Надигнах се на пръсти и му прошепнах в ухото
Вики:
Не искам да те виждам повече.Обърнах се и си тръгнах. Когато се прибрах момичетата ме гледаха странно.
Сойон:
Защо се забави толкова?Бо Ра:
И къде са пуканките?Вики:
Аз ще си лягам. Утре ще ви разкажа. Вие ако искате си тръгвайте, но ако искате може да спите тук.Г.Т. Сойон
Вики се държа странно. Утре определено ще говоря с нея. Телефона ми звънна. Видях че беше Соджун(брат ми)Сойон:
Ало?Соджун:
Ало! Сойон къде си?Сойон:
У Вики съм. Защо? Какво има?Соджун:
Нищо няма. Просто се притесних. Трябваше да ми се обадиш. Кога ще се пребираш?Сойон:
След малко.Соджун:
Добре. До после.Сойон:
Чао.Свърших разговора с брат си и казах на Бо Ра да остане тук. Тя се съгласи. Отиде да говори с майка си, а аз се приготвях да си тръгвам. Бо Ра се върна. Казах й че си тръгвам. Тя само кимна и заключи след мен. По пътя слушах музика и леко си припявах. След няколко минути се прибрах. Веднага се запътих към стаята си и се пльоснах на леглото.
Така изглежда стаята ми.